Лоис Бюджолд - Комар

Виж, да възложи тази задача, от друга страна… „Кого мразя достатъчно за тази цел в ИмпСи?“

Все още размишляваше над този въпрос, изчитайки по диагоналната система файловете в комтаблото на Вение във външния офис на администратора. Изнервеният Вение беше избягал някъде след четвъртото „Хм“, явно неспособен да издържи на напрежението. Тиен Ворсоасон, който се бе оказал достатъчно умен да остави Майлс сам да се оправя почти през целия ден, сега дойде и каза с предпазлива усмивка:

— Милорд ревизор! По това време обикновено си тръгвам за вкъщи. Мога ли да направя още нещо за вас?

Тръгващи си служители се бяха точили покрай отворената врата през последните няколко минути, а осветлението в офисите постепенно бе изгаснало в целия долен край на коридора. Майлс се облегна назад и се протегна.

— Едва ли. Искам да прегледам още няколко файла, а после трябва да поговоря с капитан Тумонен. Вие си тръгвайте. И не ме чакайте за вечеря. — Представата как мадам Ворсоасон се движи грациозно из кухнята и приготвя вкусна и ароматна храна, очаквайки съпруга си да се прибере, проблесна неканена в главата му, но той я прогони. — По-късно ще мина да си събера нещата. — „Или още по-добре…“ — Или може да изпратя един от ефрейторите на Тумонен да ги вземе. Предайте на почитаемата си съпруга най-искрените ми благодарности за гостоприемството. — Така. Край. Дори нямаше да му се налага да й казва довиждане.

— Непременно, милорд ревизор. Планирате ли утре пак да бъдете тук?

— Това в голяма степен зависи от информацията, която ще получим нощес. Приятна вечер.

След няколко минути се появи и Тумонен — ръцете му бяха пълни с инфодискове.

— Открихте ли нещо, милорд?

— За момент се развълнувах, когато попаднах на личен печат, но файлът съдържаше само личната колекция на Вение от вицове за бараярци. Някои са много хубави. Искаш ли да ти извадя копие?

— Да не би първият виц да е: "Офицер от ИмпСи: „Как така се е измъкнал? Нали ти казах да покриеш всички изходи?“ Охранител от ИмпСи: „Направих го, сър! Но той излезе през един от входовете.“

— Да. А следващият гласи: „Сетаганданец, комарец и бараярец влизат в клиника по генетично планиране…“

Тумонен се намръщи.

— Знам я тази колекция. Тъща ми ми я изпрати.

— Доносничи за недоволните си комарски приятелчета, а?

— Не мисля, че това й беше намерението. Ако питате мен, по-скоро беше лично послание. — Тумонен огледа празния офис и въздъхна. — И така, милорд ревизор, кога ще започнем с фаст-пентата?

— Наистина не открих нищо тук. — Майлс се намръщи. — И това е много подозрително. Може би трябва да преспя и да оставя подсъзнанието си да поработи. Анализът на библиотеката може да ни даде някаква насока. А определено държа да разгледам експерименталната станция утре сутрин. Ах, капитане, какво изкушение! Да събера охранителите, да завземем сградата, да замразим всякаква дейност, да направим пълна финансова ревизия, да разпитаме с фаст-пента всеки, който ни се изпречи пред очите… Но за целта ми е нужна основателна причина.

— На мен би ми била нужна причина — каза Тумонен. — Защото ще означава да заложа кариерата си, ако похарча толкова много от бюджета на ИмпСи и се окаже, че догадките ми са били погрешни. Но вие говорите с Императорския глас. Бихте могли да им организирате истинско печене на грил. — Завистта в гласа му не можеше да се сбърка.

— Бих могъл да организирам и кадрил. — Майлс се усмихна измъчено. — Защото може да се превърне именно в това.

— Мога да се обадя в щаба и да ги накарам да приведат в бойна готовност един взвод — предложи Тумонен.

— До утре сутринта ще ти кажа какво да правиш — обеща Майлс.

— Трябва да мина през офиса си и да се погрижа за някои рутинни задачи — каза Тумонен. — Искате ли да дойдете с мен?

„Така че да можеш да ме охраняваш, без това да е за сметка на работата ти?“

— Искам още малко да се поровя тук. Има нещо… нещо, което не ми дава мира, а още не мога да разбера какво е. Макар че бих искал да поговоря с професора по осигурен канал преди да е станало време за лягане.

— Когато сте готов да тръгнете, можете да ми се обадите и ще изпратя един от хората си да ви придружи.

Майлс се замисли дали да не отхвърли това находчиво предложение, но пък, от друга страна, можеха да се отбият през апартамента на Ворсоасон по обратния път и да приберат нещата му. Тумонен щеше да е спокоен за сигурността му, а пък на него нямаше да му се налага сам да си носи багажа — ще рече, и двамата печелеха. А с охранител щеше да има и извинение да не се мотае.