Лоис Бюджолд - Комар

„Барто милееше за бъдещето на Комар“, беше казала вдовицата му. Възможно ли бе Радовас да е бил един от недоволните? И ако да, тогава какво?" Майлс се намръщи. Стед малко колата бавно спря на станцията под офисите на проекта за тераформиране.

Тиен Ворсоасон ги чакаше на перона, както му беше наредено. Отново ги поведе през преддверието на сградата и нагоре. Макар няколко врати в различни отдели да бяха отворени от забързани ранобудни служители, те бяха първите, пристигнали в кабинета на Ворсоасон.

— Имаш ли някакви предпочитания как да разпределим работата? — обърна се Майлс към Тумонен, като оглеждаше замислено стаята, докато Ворсоасон включваше осветлението.

— Успях да проведа един разговор с Андро Фар рано сутринта — каза Тумонен. — Даде ми няколко имена на колеги на Мари Трогир, с които е работила в непосредствена близост. Бих искал да започна с тях.

— Добре. Щом ти искаш да започнеш с Трогир, аз пък ще започна с Радовас и ще се срещнем някъде по средата. За начало искам да разговарям с шефа му, Суда, ако нямате нищо против, администратор Ворсоасон.

— Разбира се, милорд ревизор. Искате ли да използвате кабинета ми?

— Не, бих предпочел да го преслушам на негова територия.

— В такъв случай ще ви заведа долу. След това съм на ваше разположение, капитан Тумонен.

Тумонен, който тъкмо сядаше пред комтаблото на Ворсоасон, го измери замислено с поглед и каза:

— Е, не бързайте чак толкова.

Ворсоасон отведе Майлс един етаж по-надолу, в отдела по Управление на остатъчната топлина. Суда още не беше дошъл, така че Майлс изпрати Тиен при капитана и заоглежда кабинета на инженера.

Нямаше кой знае колко за гледане. Може би шефът на отдела си имаше друго, по-използвано работно място на експерименталната станция. Лавицата на стената беше почти празна, имаше главно дискове с ръководства по мениджмънт и технически справочници. Имаше и трудове върху космическите станции и тяхното изграждане — първи братовчеди на куполите, няма съмнение — но за разлика от библиотеката на Радовас, тук специализираните книги върху точките за скокове или петизмерната математика бяха сведени до нормалния минимум за човек, изучавал тези науки през студентските си години.

Тежки стъпки известиха за пристигането на собственика на кабинета. Озадаченото изражение на Суда, породено от факта, че заварва кабинета си отворен и с включено осветление, се разсея, когато видя Майлс.

— А. Добро утро, лорд ревизор Воркосиган.

— Добро утро, доктор Суда. — Майлс върна шепата дискове по местата им.

Суда изглеждаше малко уморен — може би не обичаше да става рано.

— На какво дължа честта на посещението ви? — Потисна една прозявка, дръпна един стол до бюрото си и покани с жест Майлс да седне. — Да ви донеса ли кафе?

— Не, благодаря. — Майлс седна и изчака Суда да се настани зад бюрото. — Нося ви някои неприятни новини. — Суда изписа на лицето си съсредоточено изражение. — Барто Радовас е мъртъв — заяви Майлс и зачака реакцията на Суда.

Той примигна и зина смаяно.

— Ужасно! Беше в добро здраве за възрастта си. Сърцето ли? Горката Трогир!

— Ничие здраве не може да издържи на космически вакуум без защитата на компресионен костюм, независимо от възрастта. — Майлс реши да не споделя подробностите за масивната травма на трупа, поне на първо време. — Тялото му е било открито в космоса.

Суда вдигна вежди.

— Значи смятате, че има нещо общо с инцидента с огледалото, така ли?

Иначе защо щеше да се интересува Майлс? Правилно.

— Вероятно.

— Ами… ами Мари Трогир? — Устните на Суда се свиха замислено. — Не казахте, че тя и…

— Не е била открита. Все още. Екипите продължават да търсят горе, а ИмпСи търси навсякъде другаде. Следващата им задача, разбира се, е да се опитат да проследят движението на двамата от мястото и времето, когато са били видени за последен път, което е било преди няколко седмици и тук, както изглежда. Ние, разбира се, ще разчитаме на съдействие от страна на вашия отдел.

— Разбира се. Това е… това е наистина ужасно. Искам да кажа, независимо от това какво мисли всеки от нас за начина, който те избраха да решат личните си проблеми…

— А вие какво мислите, доктор Суда? Наистина бих искал да разбера що за човек е бил Радовас, както и Мари Трогир, разбира се. Имате ли някакви идеи?

Суда поклати глава.

— Признавам, че този обрат в отношенията им беше изненада за мен. Но пък аз не се бъркам в личния живот на подчинените си.