Лоис Бюджолд - Комар

— Това вече го казахте. Но все пак сте работили с този човек повече от пет години. Какви бяха интересите му извън службата, политическите му пристрастия, хобитата, маниите?

— Аз… — Суда вдигна безсилно рамене. — Мога да ви дам пълното му работно досие. Радовас беше тих човек, никога не е създавал неприятности, техническата му работа беше първокласна…

— Да. А защо го взехте при вас? Дотогава, изглежда, не се е занимавал с управление на остатъчната топлина.

— О, имаше голям опит с подобна работа на различни станции — може би знаете, че да се отървеш от излишната топлина там е стандартно инженерно предизвикателство. Реших, че техническият му опит може да внесе някои нови гледни точки в нашите проблеми, и се оказах прав. Бях много доволен от работата му — втората част от докладите, които ви дадох вчера, е предимно негова; ако бихте желали да ги прегледате, ще разберете що за човек беше. Енергийно генериране и дистрибуция. Хидравликата, в трета част, е предимно мое дело. Идеята за топлинен обмен чрез течен трансфер е изключително обещаваща…

— Прегледах доклада ви, благодаря.

Суда, изглежда, се стресна.

— Целия? Беше ми казано, че е предназначен главно за професор Вортис. Опасявам се, че има прекалено много технически детайли.

„О, да, изчетох набързо всичките двеста хиляди думи снощи преди лягане.“ Майлс се усмихна приветливо.

— Не оспорвам оценката ви за техническата компетентност на доктор Радовас. Но щом е бил толкова добър, защо е напуснал? Отегчен ли беше, или доволен, или объркан? Защо промяната в личния му живот е довела и до промяна в работата? Не виждам пряка връзка между едното и другото.

— Колкото до това — каза Суда, — боя се, че ще трябва да попитате Мари Трогир. Подозирам, че тя е била инициаторът на това странно решение, макар че заедно си подадоха оставките и напуснаха. Тя губеше много по-малко от напускането си, измерено както в заплата, така и в старшинство и обществено положение.

— Разкажете ми повече за нея.

— Всъщност не мога да ви кажа нищо съществено. Барто сам я назначи и двамата постоянно работеха заедно. Рядко съм имал взимане-даване с нея. Техническите й знания, изглежда, бяха на ниво… макар че, като се замисля, оценките за работата й ги изготвяше Барто. Не знам. — Суда потри чело. — Всичко това е доста обезпокоително. Барто — мъртъв. Защо? — Объркването в гласа му прозвуча искрено за опитното ухо на Майлс, но Суда му изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото искрено опечален от загубата на близък приятел. Изглежда, на Майлс щеше да му се наложи да потърси другаде личния поглед към Радовас.

— Бих искал да огледам кабинета и работните помещения на доктор Радовас.

— О. Кабинетът му беше разчистен за следващия служител.

— Намерили сте му вече заместник?

— Не. Все още приемаме молби. Надявам се скоро да започна със събеседванията.

— Радовас все трябва да е имал някакви приятели. Искам да говоря с колегите му.

— Разбира се, милорд ревизор. За кога бихте желали да ви уредя срещи?

— Мислех просто да се отбия при тях.

Суда сви устни.

— Някои от хората ми са в отпуска, други заминаха за експерименталната станция. За тази сутрин е планиран един малък тест и едва ли ще се върнат преди края на работния ден. Но може да започнете с хората, които са тук, а докато свършите с тях, ще се погрижа още няколко да бъдат на разположение.

— Добре.

С физиономията на човек, който прави жертвоприношение на бога на огъня, Суда извика двама свои подчинени, които Майлс разпита един по един в същата конферентна зала, която бяха използвали предния ден за срещата на високо равнище. Първият, Арози, беше млад мъж, горе-долу на годините на Майлс, инженер, който в момента правеше всичко възможно, за да поеме изоставените дела на Радовас, а навярно и, както намекна самият той, да заеме поста на покойния. Дали лорд ревизорът не би искал да хвърли едно око на работата му? Не, не бил близък с началника си. Не, служебният роман го изненадал, но пък Радовас си бил затворен човек, много дискретен. Трогир била умна жена, умна и красива. За Арози не било чудно какво е намерил в нея Радовас. А какво тя е намерила в Радовас? Нямал представа, но пък той не бил жена, нали? Радовас — мъртъв? Ужасно… Не, нямал никаква представа какво е правил горе покойният. Може би двамата са се опитвали да емигрират?

Капел, математикът на отдела, също не беше от голяма полза. Беше малко по-възрастен от Арози, и малко по-циничен. Прие новината за смъртта на Радовас с по-малко опулена физиономия в сравнение с Арози или Суда. И той не бил близък с Радовас и Трогир, макар че често работел с инженера, да, проверявали калкулации, занимавали се с краткосрочните планове. С удоволствие би показал на милорд ревизора още няколко хиляди страници от работата си. Не? Що за човек била Трогир? Привлекателна, поне според него, но и доста подла по характер. Ами вижте какво направи с бедния Радовас, нали? Дали смята, че Трогир също може да е мъртва? Не, жените били като котките, винаги падали на краката си. Не, всъщност никога не бил изпробвал с живи котки доколко е вярна старата поговорка, самият той нямал домашни любимци. Нито съпругата му. Не, не искал котенце, благодаря за предложението, милорд ревизор…