Лоис Бюджолд - Комар

Майлс обядва с Тумонен в служебната трапезария — храната беше посредствена, изборът малък, а служителите, чиито места заеха, трябваше да идат някъде другаде. Двамата размениха информация за предобедните си разговори. Тумонен също не можа да се похвали с някакъв пробив.

— Изглежда, никой не е изпитвал неприязън към Трогир, но имам чувството, че е била доста потайна — отбеляза Тумонен. — Явно, че отделът по Управление на остатъчната топлина има репутацията на затворено за външни хора звено. Единствената жена, за която се предполага, че е била приятелка на Трогир, също не каза много. Чудя се дали да не повикам жена следовател.

— Мм, може би. Макар че бях останал с впечатлението, че комарците стоят над тези неща. Може би жена следовател от комарски произход? — Майлс въздъхна. — Знаеш ли, че според последната статистика половината от бараярските жени, които завършват образованието си на Комар, не се връщат у дома? Има малка група паникьосани ергени, които се опитват да накарат императора да им отказва изходни визи. Грегор дори не пожела да изслуша петицията им.

Тумонен лекичко се усмихна.

— Е, има повече от едно решение на проблема.

— Да. Всъщност как възприеха комарските ти роднини новината за годежа на императора с наследницата на семейство Тоскана?

— Някои го смятат за романтично. Други са на мнение, че е умен икономически ход от страна на император Грегор. От устата на комарци това е истински комплимент, между другото.

— Технически погледнато, планетата Сергияр е собственост на Грегор. Би могъл да го изтъкнеш на всеки, който твърди, че се жени за Лайза заради парите й.

Тумонен се ухили.

— Да, но дали Сергияр може да се смята за лесно реализуем актив?

— Само доколкото реализира огромни загуби и имперските средства потъват вдън земя, както обича да казва баща ми. Но това е друга история. А какво мислят за женитбата живеещите тук бараярци?

— Като цяло гледат на нея с добро око. — Тумонен се усмихна сдържано, вперил поглед в чашата си с кафе. — Преди пет години колегите ми бяха убедени, че бракът ми ще сложи край на бъдещата ми кариера. Никога нямало да ме повишат извън Серифоза. Сега ме подозират в скрита гениалност и гледат на мен с предпазливо уважение. Мисля… че ще постъпя най-добре, ако възприемам нещата откъм веселата им страна.

— Ти си мъдър човек, капитане. — Майлс довърши едно парче, пълно с въглехидрати и премръзнало тесто с нещо си, и го преглътна с остатъка от изстиващото си кафе. — Та какво мислят приятелите на Трогир за Радовас?

— Ами… той определено е бил последователен във впечатлението, което е оставял у околните. Приятен, съвестен човек, без прекалени амбиции, придържал се към отдела за остатъчната топлина, любовната му забежка била изненада за повечето. Една от жените мислела, че всъщност Капел, математикът, правел мили очи на Трогир, а не Радовас.

— На мен ми се стори по-скоро кисел, отколкото мил. Огорчен, може би? — Подсъзнанието на Майлс нарисува една хубава, ясна картинка на убийство от ревност, в която Радовас е изхвърлен от шлюз и траекторията му случайно съвпада с тази на някои от отломките на слънчевото огледало. „Ще ти се!“ Пък и за един склонен към убийство маниак, решил да си разчисти пътя до сърцето на Трогир, би било много по-логично да започне с Андро Фар, а и какво общо имаше цялата тази трагична любовна история с един натоварен с руда кораб, който се отклонява от курса си и се нахаква право в слънчевото огледало, по дяволите? Освен ако ревнивият маниак не беше Андро Фар… да, серифозката полиция би трябвало да проучи и тази възможност.

— Трябва да кажа, че научих повече за характера на Трогир от краткия си разговор с Андро Фар, отколкото за цялата тази сутрин — изсумтя Тумонен. — Мисля, че пак ще трябва да поговоря с него.

— А аз трябва да отида на орбиталната станция, по дяволите. Но както и да е завършила историята там горе, тя със сигурност е започнала тук, долу. Е, значи продължаваме.

Суда снабди Майлс с още човешки жертвоприношения под формата на служители, извикани от експерименталната станция. Всички те, изглежда, се интересуваха повече от работата си, отколкото от служебни клюки, но пък на Майлс можеше да му се струва така просто заради позицията му на външен наблюдател. Към края на следобеда Майлс нямаше какво друго да прави, освен да се забавлява, като се шляе из офисите и тероризира служителите: наместваше се зад комтаблата им и проверяваше случайно подбрани файлове, като от време на време изсумтяваше по едно кратко двусмислено „Хм…“, докато те го гледаха със страх и интерес. На това занимание обаче му липсваше дори тръпката от ровичкането из комтаблото на мадам Ворсоасон, защото правителствените машини предоставяха незабавен достъп на пълномощията, заложени в ревизорския му печат, независимо от степента на секретност. Основното, което научи, бе, че тераформирането е гигантски проект с вековна научна и бюрократична история и че всеки човек, дръзнал да търси улики в безкрайните данни, трябва да е луд за връзване.