Лоис Бюджолд - Комар

На спирката от другата страна на парка Майлс се възползва от възможността да вкара Тиен в друга кола, като заяви, че двамата с Тумонен трябвало да останат насаме и да обсъдят новините от изминалата нощ. Няколко станали по тъмно пътници се натъпкаха заедно с администратора и колата се плъзна в тръбата. Когато други двама комарци, вече обезкуражени от зелената имперска униформа, се приближиха достатъчно, за да различат върху якичката на капитана и знака на ИмпСи, свиха моментално встрани, изгубили всякакво желание да се присъединят към малката компания на Майлс.

— Винаги ли се возиш сам? — попита го Майлс, когато капакът се затвори и колата се плъзна напред.

— Когато съм с униформа. Действа като заклинание. — Тумонен се усмихна. — Но реша ли да подслушам какво ги говорят серифозците, гледам да съм цивилен.

— Ясно. Докъде стигнахте с библиотеката на Радовас?

— Изпратих един от консулските охранители да я занесе лично в щаба в Равноденствие. Равноденствие е три часови пояса напред от нас, така че аналитикът им вече трябва да е започнал работа по нея.

— Добре. — Майлс се навъси. Консулски охранители? — Хм… точно колко голям е клонът на ИмпСи в Серифоза, капитан Тумонен?

— Ами… аз самият, сержантът, който изпълнява длъжността на мой секретар, и двама ефрейтори. Задачата ни е да поддържаме базата данни, да координираме информационния поток към щаба и да оказваме съдействие на агентите, които щабът изпраща при нас със специални задачи. Да не забравя и моя лейтенант, който командва охраната на секторното подконсулство.

„Имперски консул“ беше титлата на бараярския вицекрал на Комар, дадена му като реверанс към местните традиции. Това, че Майлс бе пристигнал в Серифоза инкогнито, му бе послужило като извинение, или поне той бе предпочел да мисли така, за да си спести официалната визита при районния заместник на консула.

— Само толкова? Двайсет и четири часа на ден, седем дни в седмицата?

— Да, за жалост. — Тумонен се усмихна измъчено. — В Серифоза не става кой знае какво, милорд. По време на Бунта той е бил един от най-слабо активните куполи — традиционна политическа апатия, която се е запазила и до ден днешен. Най-напред оттук са изтеглили имперския окупационен гарнизон. Един от комарските роднини на жена ми обича да се шегува, че за липсата на обновление в централната част на купола е виновно предишното поколение, което не успяло да уреди центърът да бъде изравнен със земята от имперските сили. — Колата достигна върха на поредната арка и преди да свърне в една отклоняваща се от основния поток тръба, въпросният застаряващ и грохнал район се мерна в далечината. Завиха и започнаха да се спускат към по-новата част на Серифоза.

— И все пак — със или без апатия — как смогвате да бъдете в крак със събитията?

— Имам бюджет за платени информатори. Преди им плащахме на парче, докато не установих, че ако не разполагат с достоверна информация за продан, си измислят такава. Затова съкратих броя им наполовина и назначих най-добрите на половин щат при редовна заплата. Срещаме се веднъж седмично — осигурил съм им една малка засекретена работна зала — и започваме да си обменяме клюки. Опитвам се да ги накарам да мислят за себе си по-скоро като за цивилни аналитици, отколкото като за обикновени информатори. Това, изглежда, значително подобрява достоверността на информацията, която получавам от тях.

— Ясно. Да ви се намира някой информатор в проекта за тераформиране?

— Не, за съжаление. Тераформирането не се смята за особено важно от гледна точка на сигурността. Имам хора на космодрума, в Шлюзовия квартал, в куполната полиция, както и няколко в правителствените канцеларии. Освен това сме покрили енергийната централа, атмосферната обработка и водопреносната система — както самостоятелно, така и в сътрудничество с местните власти. Те проверяват кандидат-работниците за криминално досие и психическа нестабилност, ние ги проверяваме за потенциално опасни политически уклони. Тераформирането винаги е било твърде надолу в списъка ми с приоритети и в бюджета никога не остават пари за него. Бих казал, че тамошните изисквания за проверка на миналото на служителите са едни от най-ниските в цивилния сектор.

— Хм. Тази политика не създава ли условия за концентрация на недоволните на едно място?

Тумонен сви рамене.

— Голяма част от интелигентните комарци не обичат Империята. Но все трябва да си изкарват някак прехраната. За да работят в проекта за тераформиране, вероятно е достатъчно просто да обичат Комар. Там едва ли биха имали политическа мотивация за саботажи.