Лоис Бюджолд - Комар

Тя проследи трансферния маркер до една скрита сметка. Над видеоплочата се появи дланова ключалка.

Когато двамата с Тиен си бяха отворили сметки на Комар, преди по-малко от година, бяха предвидили възможността един или друг от тях да бъде временно възпрепятстван и всеки от тях имаше извънреден достъп до сметките на другия. Как беше задал Тиен тази сметка — напълно самостоятелно, или като дъщерна клетка на основната си финансова програма, оставяйки машината да свърши работата вместо него? „Може пък тайните агенти на ИмпСи да нямат патент над всички предимства“ — мрачно си помисли тя и сложи дясната си ръка в светлинната кутия. Решиш ли да предадеш нечие доверие, пред теб охотно се отваря удивителен диапазон от възможни действия.

Същото направи и файлът.

Тя си пое дълбоко дъх и се зачете.

Най-голямата част от запечатаната информация се оказа едно обстойно изследване, не много по-различно от нейното, върху дистрофията на Ворзон. Но новата мания на Тиен, изглежда, бяха комарските търговски флотилии.

Икономиката на Комар зависеше от неговите скокови точки, разбира се, и от обслужването на търговски кораби от други светове, които минаваха през тях. Но след като цялата тази печалба се натрупа, възниква въпросът къде да я реинвестираш? В края на краищата броят на точките в комарския космос не беше неограничен. Така че Комар се бе заел да създаде собствени търговски флотилии, които се впускаха в дълги и сложни маршрути, продължаващи месеци и дори години, и понякога се връщаха с приказни печалби.

А понякога не. Истории за най-големите и легендарни завръщания заемаха централно място във файловете на Тиен. Провалите, несъмнено по-малобройни, бяха сбутани на една страна. Тиен открай време си беше заклет оптимист. Всеки следващ ден щеше да му донесе големия удар — удара, който да го изстреля право на върха, прескачайки всички стъпала дотам. Той, изглежда, наистина вярваше, че в живота става така.

Някои от флотилиите бяха под строгия контрол на известните фамилни корпорации — комарските олигарси, като рода Тоскана например. Други предлагаха акции на борсата и всеки комарец можеше да си купи колкото иска, щом има пари за залагане. Почти всички комарци го правеха, макар и на дребно. Беше чула един бараярски бюрократ да се шегува, че това замествало почти всички други видове комар на Комар.

„А когато си на Комар, прави както правят комарците.“ Със свито сърце, тя извика финансовата част на файла.

Откъде, за Бога, беше взел Тиен сто хиляди марки, за да закупи флотски акции? Заплатата му не надвишаваше пет хиляди марки на месец. А и — след като го беше направил — защо беше заложил всичките сто хиляди на една флотилия?

Насочи вниманието си към първия въпрос, на който поне потенциално можеше да се намери отговор във финансовата страница на файла, без да е необходим психологически анализ. Отне й известно време да разбие кредитния поток според различните му източници. Отчасти отговорът се криеше в краткосрочен заем за шейсет хиляди марки при обезпокоително висока лихва, гарантиран с пенсионната му осигуровка, а останалите акции на стойност четиридесет хиляди марки бяха закупени с… какво? С пари, които, според наличната информация, бяха дошли отникъде.

От Суда? Това ли имаше предвид той под „мъртви души“?

Екатерин продължи да чете. Флотилията, на която Тиен бе заложил взетия заем, бе потеглила сред фоейрверки и фанфарен гръм, а на вторичните пазари акциите й се бяха търгували при покачващи се цени седмици след отпътуването й. Тиен дори си бе направил многоцветна графика, отразяваща електронните му печалби. Сетне флотилията бе претърпяла катастрофа — беше загубила цял един кораб заедно с товара и екипажа му. И вече неспособна да изпълни много от планираните търговски обиколки, разчитащи на изгубения товар, се бе прибрала предсрочно у дома, подвила опашка между въображаемите си крака. Някои флотилии носеха на вложителите си печалба две към едно, макар че средната възвръщаемост беше в рамките на десетте процента, а Златното пътуване на Марат Гален през миналия век беше известно с приказното богатство от сто към едно за всяка закупена акция, което бе донесло на акционерите си.

Флотилията на Тиен обаче бе донесла на вложителите си загуба от четири към едно.

С остататъка от двайсет и пет хиляди марки, с четирите хиляди на Екатерин, с личните си спестявания и с нищожната си пенсионна осигуровка Тиен бе в състояние да върне само две трети от дълга си, чийто срок изтичаше. Всъщност вече беше изтекъл, ако се съдеше по агресивния тон на съобщенията от кредиторите, които се бяха натрупали във файла. Когато бе казал на Суда, че му трябват двайсет хиляди марки веднага, Тиен не беше преувеличил. Тя не можа да се сдържи да не пресметне колко години ще й трябват, за да спести двайсет хиляди марки от домакинския си бюджет.