Лоис Бюджолд - Комар

Какъв кошмар! За малко да й стане жал за бедния човечец.

Ако не беше малкият проблем с произхода на онези първи четиридесет хиляди марки.

Екатерин разтърка челото си. Имаше ужасното чувство, че няма да й е трудно да възстанови неизвестните величини в цялата тази логическа верига. Сложната и дълбоко окопана система за злоупотреби в проекта за тераформиране едва ли беше дело на Тиен. Всичките му предишни мошеничества бяха дребни — премълчано по-голямо ресто, леко завишаване тук и там в отчетите за служебни разноски — обичайната незначителна ерозия на характера, от която страдат почти всички в моменти на слабост. Не беше крал обаче. Суда пък работеше за проекта повече от пет години. А престъплението определно беше с местен, комарски произход. Тиен, наскоро назначен за шеф на серифозкия клон, навярно се бе натъкнал на него и Суда бе купил мълчанието му. Значи… дали и предишният бараярски администратор, на чието място бе дошъл Тиен, също бе взимал своя дял? Въпрос, без съмнение достоен за ИмпСи.

Но Тиен беше затънал до гуша и сигурно в един момент си бе дал сметка за това. Оттам и идеята за акциите, заложени на търговската флотилия. Ако вложението му се бе върнало четири към едно, вместо обратното, Тиен щеше да е в състояние да върне взетия подкуп, да се разплати с кредиторите и да изплува на чисто. Дали бе хранел някаква подобна безумна надежда в сърцето си?

И ако късметът му се бе усмихнал, вместо да му обърне гръб, щеше ли този импулс да оцелее достатъчно дълго, за да се превърне в реалност?

„И ако Тиен бе измъкнал от шапката си сто хиляди марки и ти бе казал, че ги е спечелил от флотски акции, щеше ли да го попиташ за произхода на първоначалния му капитал? Или щеше да подскачаш от щастие и да го сметнеш за неподозиран финансов гений?“

Беше се превила на две върху стола. Болеше я цялото тяло — болката пълзеше нагоре по гърба, оттам — по врата, после в главата, после навън и оттам — в сърцето. Очите й бяха сухи.

Всяка ворска жена дължеше вярност първо на съпруга си. Дори в държавна измяна, дори в смърт. Шестата графиня Ворвейн бе последвала съпруга си досами стегалките, от които щял да виси, докато умре от глад, заради участието си в Селитрения заговор. Седнала в краката му, отказвайки да се храни, и умряла, всъщност един ден преди него, от срам. Велика трагическа история беше тази — една от най-добрите кървави мелодрами от периода на Изолацията. Даже бяха направили холовидео по нея, макар че във видеоверсията двамата умираха в един и същ миг, сякаш в резултат на едновременен оргазъм.

„Това означава ли, че ворските жени нямат своя си чест? Преди Тиен да влезе в живота ми, не съм ли била цялостна личност?“

„Да, бях, и заложих личността си на брачната си клетва. Кажи-речи същото като да купиш акции само от една флотилия.“

Ако Тиен се бе посветил на някоя велика, макар и заблудена политическа страст — ако бе свързал съдбата си с губещата страна във Вордарианското претендентство или нещо друго — ако бе следвал убежденията си, тя вероятно би го последвала, и то съвсем доброволно. Но тук не ставаше въпрос за вярност към велика кауза или дори към някоя величествена в своя трагизъм грешка.

Беше просто глупост като капак на користолюбие. Не беше трагедия, а фарс. Съвсем в стила на Тиен. Но тя не виждаше никаква чест и в това да предаде собствения си болен съпруг на властите.

„Ако продължавам да се смалявам в стремежа си ръстът ми да не надвишава неговия, скоро съвсем ще изчезна.“

Но ако не беше ворска жена, какво беше тогава? Да отстъпи от мястото си до Тиен означаваше да престъпи през ръба на пропаст, отвъд който има само мрак.

Беше, как му казваха, вратичка за бягство. Ако си тръгнеше преди да се е отприщила кризата, преди цялата тази отвратителна бъркотия да е станала обществено достояние, нямаше да е напуснала Тиен в момент на най-голяма нужда, нали?

„Попитай воинското си сърце, жено. Да дезертираш в нощта преди битката по-приемливо ли е от това да дезертираш в разгара й?“

Ако не си тръгнеше, значеше мълчаливо да се примири с този фарс. Само незнанието беше невинност, блаженство. Знанието беше… всичко друго, но не и сила.

Никой нямаше да й се притече на помощ. Никой не би могъл. Само да отвореше уста и да прошепнеше „помощ“. означаваше да даде знак за унищожаването на Тиен.

Дълго седя неподвижна като камък в тишината на празния апартамент.

Капитан Тумонен държеше да се срещнат във фоайето на жилищната сграда, където живееше семейство Ворсоасон, вместо в офиса на проекта за тераформиране — жест на любезност, който не заблуди Майлс дори за момент. Изглежда, имперският ревизор щеше да бъде обзаведен с охранител от ИмпСи, независимо дали е поискал такъв, или не. Майлс почти с нетърпение очакваше да види как ще се справи Тумонен с теста по любезна изобретателност, на който решимостта му да го охранява без съмнение щеше да го подложи.