Лоис Бюджолд - Комар

— Във формулярите няма място за вписване на имперски заповеди! — каза Ворсоасон.

Майлс успя някак да преглътне последното. Тумонен ги наблюдаваше, ококорил очи, пълни с възхищение и трудно потискан смях. Дори челото на мадам Радовас се навъси от изумление. Погледна право към Майлс, сякаш го виждаше за пръв път. Най-накрая Майлс каза спокойно:

— Пропуск в оформлението, който ще трябва да отстраните, администратор Ворсоасон.

Тиен отвори уста за ново възражение, но после — умно от негова страна — я затвори. Професор Вортис се отпусна облекчено. Мадам Радовас, притиснала длан до бузата си в израз на изумление, се обърна към Майлс.

— Благодаря ви… лорд Воркосиган.

След обичайната за такива случаи заключителна реплика „ако се сетите за още нещо, обадете се на този номер“, глутницата им се изнесе по коридора. Вортис връчи библиотечния шкаф на Тиен да го носи. Във фоайето на сградата груповата патрулираща полицайка попита:

— Има ли още нещо, което ИмпСи би искала да направим? Смъртта на доктор Радовас, изглежда, е извън юрисдикцията на Серифоза. Близките роднини автоматично се смятат за заподозрени в случай на неизяснена смърт, но тя е била тук през цялото време. Не виждам как би могла да има нещо общо с тяло, открито в космоса.

— Нито пък аз, поне за момента — призна Тумонен. — Засега продължете с нормалните си процедури и изпратете в офиса ми копия от всичките си доклади и файлове с доказателствен материал.

— Услуга, която едва ли бихте ни върнали, предполагам. — Ако се съдеше по кривата й усмивка, Ригби знаеше отговора.

— Ще видя какво мога да направя, в случай че се появи нещо, което да засяга вътрешната сигурност на купола — предпазливо обеща Тумонен. Веждите на Ригби подскочиха изненадано дори при тази нищожна отстъпка от страна на ИмпСи.

— Утре сутринта трябва да излетя — каза Вортис на Тумонен. — Няма да имам време сам да прегледам подробно библиотечните дискове. Опасявам се, че ще трябва да натоваря с тази задача ИмпСи.

Тумонен огледа преценяващо дисковете и перспективата явно го хвърли в ужас. Майлс побърза да добави:

— По мое нареждане изискайте специалист-анализатор от щаба за тази работа. Един от умниците в сутерена, най-добре с инженерно и математическо образование… нали така, професоре?

— Да. Най-добрият специалист, до когото можете да се доберете — каза Вортис.

Тумонен определено изглеждаше облекчен.

— Какво бихте искали да търсим в дисковете, милорд ревизор?

— Не съм съвсем сигурен — каза професорът. — Нали затова държа на анализатор от ИмпСи? В основни линии, искам от него да създаде независим психологически портрет на Радовас на базата на тази информация, които по-късно да сравним с впечатленията от други източници.

— Непредубеден поглед към ума, събрал тази библиотека — замислено промърмори Майлс. — Разбирам.

— Сигурен съм, че разбираш. Поговори с човека, Майлс, ти познаваш начина им на работа. А знаеш и ние какво искаме.

— Разчитай на мен, професоре.

Връчиха библиотечния шкаф на Тумонен, а групов патрулиращ полицай Ригби си тръгна. Наближаваше полунощ.

— Е, в такъв случай аз ще занеса тия неща в офиса си — казя Тумонен — и ще се обадя в щаба да им съобщя новината. Още колко време ще останете в Серифоза, лорд Воркосиган?

— Не съм сигурен. Засега оставам. Трябва да поговоря със Суда и с останалите колеги на Радовас, преди да се върна на орбита. Аз… мисля утре да се преместя в някой хотел, след като професорът тръгне за орбиталната станция.

— Добре дошли сте да останете в дома ми, лорд Воркосиган. — каза Тиен — формално и определено без да настоява.

— Благодаря ви, администратор Ворсоасон. Кой знае, може би ще съм готов да последвам професора още утре вечерта. Ще видим как ще се завъртят нещата.

— Ще ви бъда признателен, ако държите службата ми в течение на плановете си — каза Тумонен. — Вие, разбира се, бяхте в правото си да отмените обичайната охрана за хора от вашия ранг, лорд Воркосиган, но сега, когато случаят, по който работите, изглежда, придобива местен привкус, аз силно ви препоръчвам да преосмислите този въпрос.

— Охраната на ИмпСи обикновено е съставена от много приятни хора, но на мен наистина не ми се ще да се спъвам в тях на всяка крачка — отвърна Майлс и потупа комуникатора на ИмпСи, който изглеждаше неестествено голям върху лявата му китка. — Нека засега се придържаме към първоначалния компромис. Ако ми потрябвате, ще викам за помощ, обещавам.