Лоис Бюджолд - Комар

Мадам Радовас притисна устата си с ръка. За момент не каза нищо.

— Ами… — Погледна встрани. — Не съм толкова доволна, колко си мислех, че ще бъда. Как е станало? Онази млада жена… тя жива ли е?

— Може ли да влезем и да седнем? — повтори Ригби. — Боя се, че се налага да ви обезпокоим с няколко въпроса. Ние, от своя страна, ще се опитаме да отговорим на вашите.

Погледът на мадам Радовас се спря разтревожено върху зелената униформа на Тумонен.

— Да. Добре. — После отстъпи встрани и ги покани да влязат.

В средата на дневната се мъдреше поредната стандартна гарнитура. Майлс се настани в единия край, оставяйки на Тумонен да си подели с полицайката местата директно срещу мадам Радовас. Ригби ги представи един по един. Тиен се присъедини към тях и се сгъна някак на ниския диван, макар да си личеше колко му е неудобно. Професор Вортис поклати леко глава и остана прав, оглеждайки стаята.

— Какво се е случило с Барто? Катастрофа ли е станала? — Гласът на мадам Радовас прозвуча дрезгаво — явно се владееше с мъка, най-сетне осъзнала напълно новината.

— Не сме сигурни — каза Ригби. — Тялото му е било открито в космоса и смъртта му определено има връзка с катастрофата със слънчевото огледало отпреди три седмици. Знаехте ли, че е отишъл на станцията? Каза ли нещо преди да тръгне, което да хвърля светлина върху станалото?

— Аз… — Тя погледна встрани. — Не ми каза нищо. Постъпката му не беше от най-смелите. Беше ми оставил бележка на комтаблото. Докато не я намерих, мислех, че е обикновено работно пътуване.

— Може ли да я видим? — за пръв път се обади Тумонен.

— Изтрих я. Съжалявам. — Тя го погледна смръщено.

— Планът за това… заминаване — мислите ли, че е бил на съпруга ви, или на Мари Трогир? — попита Ригби.

— Виждам, че знаете всичко за тях. Нямам представа. Изненадах се. Не знам. — Гласът й стана по-остър. — Не се допитаха до мен.

— Често ли пътуваше по работа? — попита Ригби.

— На теренни тестове ходеше доста често. Понякога ходеше и на конференции по тераформиране в Равноденствие. При тези му пътувания обикновено го придружавах… — Гласът й секна.

— Какво взе със себе си? Нещо необичайно? — търпеливо продължи да я разпитва Ригби.

— Само каквото взимаше обикновено при продължителна работа на терен. — Поколеба се. — Беше си взел всичките лични файлове. Най-напред по това разбрах, че не смята да се връща.

— Говорихте ли с някого в службата му за неговото отсъствие?

Тиен поклати глава, но мадам Радовас каза:

— Говорих с администратор Суда. След като намерих бележката. Опитвах се да разбера… какво се е объркало.

— Администратор Суда помогна ли ви? — попита Тумонен.

— Не особено. — Тя отново се намръщи. — Изглежда, смяташе, че не е негова работа какво е станало след напускането на Барто.

— Съжалявам — каза Ворсоасон. — Суда не ми е докладвал за тази страна от въпроса. Ще го накажа. Не знаех.

„А не си и попитал.“ Но колкото и да му се искаше обратното, дори на Майлс му беше трудно да обвини Тиен, че е гледал да се държи настрана от една неприятна семейна ситуация. Студеният поглед, с който мадам Радовас фиксираше Ворсоасон, стана почти презрителен.

— Двамата със съпруга ви сте се преместили тук преди около четири години, нали? — попита Тумонен. — Подобен рязък завой в професионалното поприще изглежда необичаен — от петизмерното пространство към нещо, което на практика е вид гражданско инженерство. Съпругът ви отдавна ли се интересуваше от тераформиране?

За миг мадам Радовас сякаш се обърка.

— Барто милееше за бъдещето на Комар. На мен… на нас ни беше писнало от живота на станциите. Искахме нещо по-улегнало за децата. Доктор Суда търсеше хора за екипа си с различни специалности и с опит в решаването на различни научни проблеми. Сметна, че опитът, който Барто е натрупал по станциите, е ценен. Инженерството си е инженерство, нали така.

До този момент професор Вортис се бе разхождал ненатрапчиво из стаята, като следеше с едно ухо разговора и разглеждаше сувенирите от различни пътувания и снимките на деца от бебешка възраст нататък, които съставляваха принципната украса на помещението. Спря се пред претъпкания с дискове библиотечен шкаф на едната стена и започна да ги вади напосоки, преглеждайки заглавията. Мадам Радовас го стрелна с особен поглед.

— Поради необичайната ситуация, при която беше открито тялото на доктор Радовас, законът изисква извършването на аутопсия — продължи Ригби. — При дадените обстоятелства бихте ли желали тялото или прахът му да ви бъдат върнати след приключването й, или предпочитате да се свържем с друг от роднините му?