Лоис Бюджолд - Комар

Тумонен се поотпусна.

— В повечето случаи. Освен с тъща ми. Но това едва ли е единствено на политическа основа. — Тумонен се подсмихна. — Затова пък малката ни дъщеричка направо я върти на пръста си.

— Ясно. — Майлс също се усмихна, сетне смръщи замислено чело, обърна кутийката, изрови от джоба си своя ревизорски печат и я отвори. — Анализаторският ви отдел отбелязал ли е тук нещо, на което да обърна особено внимание?

— Аз съм серифозкият анализаторски отдел — жално призна Тумонен, но в очите му проблесна бдителност. — Разбрах, че самият вие сте работили за ИмпСи, милорд. По-добре да ви оставя сам да го прочетете, преди да направя какъвто и да било коментар.

Майлс вдигна вежди. Дали Тумонен не вярваше на собствената си преценка, дали пристигането на двама имперски ревизори в сектора му го беше подплашило, или просто се възползваше от възможността за бърз обмен на идеи?

— А колко успяхте да изровите от мрежата за някой си Майлс Воркосиган, което да изчетете набързо, преди да излезете от офиса днес?

— Всъщност го направих онзи ден, милорд, когато бях уведомен за пристигането ви в Серифоза.

— И какво показва анализът ви на въпросната информация?

— Около две трети от кариерата ви е засекретена и за достъп до нея се изисква специално разрешение от щаба на ИмпСи във Ворбар Султана. Но незасекретените ви награди и отличия са статистически впечатляващи и следват твърд модел, съобразен с последователността на предполагаемите ви рутинни куриерски задачи по поръчение на Службата за галактически операции. Надвишават средно пет пъти наградите на следващия най-награждаван куриер в историята на ИмпСи.

— И какво е вашето заключение, капитан Тумонен?

Тумонен се усмихна леко.

— Въобще не сте били куриер, капитан Воркосиган.

— Знаете ли, Тумонен, имам чувството, че ще ми е приятно да работя с вас.

— Надявам се да сте прав, сър. — Той вдигна очи, когато професорът и Тиен Ворсоасон влязоха в дневната.

Вортис доизбърса устата си със салфетката и разсеяно я пъхна в джоба си, после се ръкува с Тумонен и му представи Ворсоасон. След като всички се настаниха, Майлс каза:

— Тумонен ни е донесъл идентификацията на излишното тяло.

— О, хубаво — каза Вортис. — Кой е бил онзи човечец?

Майлс наблюдаваше Тумонен, който каза, наблюдавайки Тиен:

— Колкото и да е странно, администратор Ворсоасон, бил е един от вашите служители. Доктор Барто Радовас.

Сивкавият тен на Ворсоасон стана още по-сив.

— Радовас! Какво е правил горе, по дяволите? — Шокът и ужасът върху лицето на Тиен бяха искрени, би се заклел Майлс, а изненадата в гласа му — неподправена.

— Надявах се, че може вие да имате някаква представа, сър — каза Тумонен.

— Абсолютно никаква. На станцията ли е бил, или на кораба?

— Това все още не сме определили.

— Наистина не мога да ви кажа много за този човек. Беше от отдела на Суда. Суда никога не се е оплаквал от работата му, поне пред мен. Заплатата му растеше според очакваното. — Тиен поклати глава. — Но какво, по дяволите, е правил… — Погледна разтревожено Тумонен. — Всъщност той не беше мой служител. Преди няколко седмици си подаде оставката.

— Пет дни преди смъртта си, според нашите изчисления — каза Тумонен.

Тиен смръщи вежди.

— Ами… в такъв случай не може да е бил на борда на онзи кораб с рудата, нали? Не е възможно да е отишъл чак до втория астероиден пояс и да се е качил на кораба преди дори да е напуснал Комар.

— Може да се е качил по пътя — каза Тумонен.

— Всъщност да, възможно е. Мили Боже! Той е женен. Беше женен. Съпругата му още ли е в града?

— Да — каза Тумонен. — Малко по-късно имам среща със служителя от куполната сигурност, който е натоварен да я уведоми за смъртта на съпруга й.

— Жената от три седмици чака, без да има вест от него — каза Майлс. — Още един час едва ли е от значение. Бих искал да прегледам доклада ви преди да тръгнем, капитане.

— Както обичате, сър.

— Професоре, ще дойдете ли с мен?

Накрая всички се събраха в кабинета на Ворсоасон. Майлс чувстваше, че спокойно може да мине и без Тиен, но Тумонен не даде знак, че иска да го изключи от предстоящото занимание.

Докладът все още беше далеч от задълбочения анализ, представляваше по-скоро сбор от необработена информация, подредена логически, с някои предварителни бележки и обобщения, които Тумонен бе смогнал да направи. Без съмнение по-късно щеше да пристигне и пълен анализ от комарския щаб на ИмпСи. Придърпаха си столове и се наблъскаха около видеоплочата. След като изчетоха началното резюме, Майлс остави на професора да проследи нишката на кариерата на Радовас.