Лоис Бюджолд - Комар

— О. Да. На мен, моля. Трябва да го погребем подобаващо. Заради децата. Заради всички. — Вече изглеждаше на крачка да загуби контрол, очите й бързо се пълнеха със сълзи. — Можете ли… не знам. Занимавате ли се с такива неща?

— Съветничката по семейни дела в отдела ни ще ви помогне. Ще ви дам номера й преди да си тръгнем.

— Благодаря.

Тумонен се изкашля.

— Поради странните обстоятелства около смъртта на доктор Радовас от комарската ИмпСи също бе поискано да се включи в разследването. Дали не бихте ни позволили да прегледаме комтаблото и личните ви записи, да видим дали няма да ни подскажат нещо.

Мадам Радовас докосна с пръст устните си.

— Барто взе личните си файлове. Останали са всъщност само моите.

— Понякога един професионален оглед може да разкрие повече.

Тя поклати глава, но все пак каза:

— Ами… добре, щом настоявате. — После добави язвително: — Не предполагах, че ИмпСи се нуждае от разрешението ми.

Тумонен не отрече, но каза:

— Предпочитам да запазя малкото учтивост, която е по силите ми, мадам, а тя не е много при естеството на нашата работа.

Откъм другия край на стаята се обади професор Вортис, ръцете му бяха пълни с дискове:

— Приберете и библиотеката.

В очите на мадам Радовас припламнаха объркване и гняв.

— И защо ви е библиотеката на бедния ми съпруг?

Вортис вдигна очи и й се усмихна обезоръжаващо.

— Библиотеката на един човек говори за начина на мисленето му така, както дрехите дават информация за формата на тялото. Взаимовръзките между неща, нямащи на пръв поглед нищо общо, може да съществуват единствено в мислите му. Някакъв странен разпад започва да се усеща във всяка библиотека, когато собственика й вече го няма. Струва ми се, че със съпруга ви бихме станали приятели, ако се познавахме. По този призрачен начин може би ще успея да го опозная, донякъде поне.

— Не виждам защо… — Устните й се свиха смутено.

— Ще ви я върнат след ден-два — успокоително каза Тумонен. — Има ли нещо в нея, което да ви трябва в момента?

— Не, но… ох… не знам. Вземете я. Вземете каквото искате, вече ми е все едно. — Сълзите й най-после рукнаха. Групов патрулиращ полицай Ригби й подаде хартиена кърпичка, която извади от един от многобройните джобове по униформата си, и се намръщи на бараярците.

Тиен се размърда смутено, а Тумонен запази професионалната си безизразност. Приемайки избухването й като знак, че е негов ред, капитанът от ИмпСи се изправи, занесе куфарчето си при комтаблото в ъгъла до отделената с портал трапезария, отвори го и включи една от стандартните черни кутии на ИмпСи в страничния вход на машината. По знак на Вортис Ригби и Майлс му помогнаха да свали библиотечния шкаф от стената и да го запечата преди транспортирането. Тумонен, след като изсмука до дъно комтаблото, прокара един скенер над библиотечката, която по преценка на Майлс съдържаше близо хиляда диска, и подаде вид-разписката на мадам Радовас. Тя пъхна тънката пластмасова лентичка в джоба на сивите си панталони, без дори да я погледне, и остана да стои със скръстени ръце, докато нашествениците се готвеха да си тръгват.

В последния момент обаче прехапа устни и изрече на един дъх:

— Администратор Ворсоасон. Няма ли… ще получа ли… полага ли ми се някаква застраховка?

Дали не беше материално затруднена? Двете й по-малки деца все още бяха студенти, според файловете на Тумонен, и бяха на издръжка на родителите си. Разбира се, че беше затруднена. Но Ворсоасон поклати тъжно глава.

— Боя се, че не, мадам Радовас. Смъртта му е настъпила след като е напуснал работа.

Ако беше обратното, за ИмпСи проблемът би бил далеч по интересен.

— Значи няма да получи нищо, така ли? — попита Майлс. — Без да има никаква вина, е лишена от нормалното вдовишко обезщетение само заради — той отхвърли няколко по-обидни определения, — заради лекомислието на покойния си съпруг?

Ворсоасон вдигна безпомощно рамене и се обърна към вратата.

— Чакайте — каза Майлс. От сутринта не беше свършил нищо полезно и това го дразнеше. — Грегор не одобрява да се изхвърлят вдовици на улицата. Повярвайте ми. Ворсоасон, идете в службата си и направете необходимото жената да си получи обезщетението.

— Не мога… как… да не искате да променя датата на напускането му?

„И да създадеш любопитния законов казус за човек, подал оставката си един ден след като е умрял? По какъв начин, с помощта на спиритист?“

— Не, не, разбира се. Просто го направете по имперска заповед.