Лоис Бюджолд - Комар

— Прекъснал е следването си по средата и в продължение на две години е бил в Съпротивата — отбеляза Вортис. — По онова време университетът в Равноденствие го затвориха за известен период.

— Но изглежда, е натрупал някоя и друга точка с двегодишния си стаж на Ескобар — каза Майлс.

— Там може да му се е случило всичко — обади се Тиен.

— Обаче нищо особено не му се е случило, поне според това тук — малко сухо отговори Вортис. — Търговски операции на орбиталните им докове… дори свястна тема за изследователски труд не е могъл да изстиска от това. От университета в Равноденствие не са подновили договора му. Изглежда, не е имал дарба за преподавателска работа.

— Било му е отказано място в Имперския научен институт заради участието му в бунта — посочи Тумонен. — Въпреки амнистията.

— Единственото, което амнистията му е гарантирала, е че няма да го изритат посред нощ от леглото и да го разстрелят — с известно нетърпение каза Майлс.

— Но не му е била отказана на основание недостатъчна техническа компетентност — промърмори Вортис. — След това се хваща на работа, която е доста под образователния му ценз. В комарските орбитални докове.

Майлс сравни датите.

— По онова време вече е имал три малки деца. Нуждаел се е от повече пари.

— Следват няколко безинтересни години — продължи да чете монотонно професорът. — Сменя местоработата си само веднъж със значително увеличение на заплатата и ранга. След това е нает от — Суда е бил съвсем отскоро по онова време, но както и да е — нает е бил от Суда да работи за проекта и се установява тук за постоянно.

— Без увеличение на заплатата този път. Професоре… — Майлс се пресегна през колегата си и докосна с пръст екран, спирайки записа върху този момент от кариерата на покойния доктор Радонас. — Това низходящо развитие не ви ли се струва странно за човек със знания и опит в скоковите технологии? Бил е специалист по петизмерна математика.

Тумонен се усмихна многозначително, от което Майлс заключи, че е сложил пръст, в буквалния и преносния смисъл, точно на мястото, което бе обезпокоило и капитана.

Вортис сви рамене.

— Може да е имал някаква основателна причина. Старата работа да му е омръзнала, или да е започнал да се интересува от нови неща, или мадам Радовас да е решила, че повече не иска да живее на космическа станция. Мисля, че ще трябва да я попитате.

— И все пак е необичайно — предпазливо отбеляза Тумонен.

— Може би — каза Вортис. — А може и да не е.

— Е — въздъхна Майлс, след като мълчанието се проточи. — Хайде да вървим да свършим трудната част.

Апартаментът на семейство Радовас се оказа доста далеч от този на Ворсоасон, но късно вечерта нямаше задръствания. С Тумонен начело, Майлс, Вортис и Тиен — когото Майлс не помнеше да са канили, но който някак се бе прикачил към групичката им — влязоха във фоайето, където завариха да ги чака, не особено търпеливо, една млада жена в униформа на серифозката куполна служба за сигурност.

— А, местното ченге е жена — промърмори Майлс на Тумонен и хвърли през рамо поглед към кавалкадата им. — Добре. Така по няма да приличаме на нашественическа армия.

— И аз така реших, милорд.

Представиха се набързо и взеха асансьора. Той ги остави в коридор, който почти не се различаваше от коридорите във всяка друга жилищна сграда в купола, която Майлс бе видял досега. Местното ченге — бе се представила като групов патрулиращ полицай Ригби — позвъни на вратата.

След пауза, достатъчно дълга Майлс да започне да се пита: „Вкъщи ли си е тя?“, вратата най-после се отвори.

Жената, която се появи на прага, беше стройна и спретнато облечена и за бараярското око на Майлс изглеждаше на трийсет и няколко, което вероятно означаваше, че е към петдесет. Носеше обичайните за Комар панталони и риза, както и дебел пуловер. Изглеждаше бледа и премръзнала, но във външността й определено нямаше нищо, което да отблъсне един евентуален съпруг.

Очите й се разшириха при вида на униформените хора, които явно носеха лоша новина.

— О — въздъхна уморено тя. Майлс, който се бе стегнал за пристъп на истерия, малко се поотпусна. Жената явно щеше да се окаже от онзи тип хора, които не дават израз на емоциите си. Реакцията й най-вероятно щеше да се прояви насаме и по-късно.

— Мадам Радовас? — попита полицайката. Жената кимна. — Аз съм групов патрулиращ полицай Ригби. За съжаление трябва да ви уведомя, че съпругът ви, доктор Барто Радовас, бе открит мъртъв. Може ли да влезем?