Лоис Бюджолд - Комар

Ники го погледна с разбиране.

— Лошо.

В този момент гласът на Ворсоасон накара и двамата да подскочат.

— Ники, какво правиш тук? Стани веднага от пода.

Ники се изправи и Майлс остана да седи сам. Усети, че сутринта май наистина се е простудил — всичко го болеше.

— Защо тормозиш лорд ревизора? Моля да го извините, лорд Воркосиган! Много е невъзпитан. — Ворсоасон влезе в стаята.

— О, няма нищо. Водехме интересен разговор на тема скокови кораби. — Майлс се замисли над проблема как да се изправи грациозно пред погледа на сънародник бараярец, без да залитне или да се препъне, оставяйки погрешно впечатление за немощ. Протегна се, както седеше, за да се подготви.

Ворсоасон се намръщи раздразнено.

— А, да, най-новата му мания. Внимавайте да не стъпите бос върху някое от тези проклети неща, защото ще ви оса… ще ви заболи. Е, всяко момче минава през този етап. После всички го надрастваме. Ники, събери си играчките.

Ники гледаше надолу, но от мястото си Майлс забеляза, че очите му се присвиха възмутено при гези думи. Момчето се наведе да събере остатъка от миниатюрната си флотилия.

— Някои хора порастват заедно с мечтите си, вместо да ги надраснат — промърмори Майлс.

— Зависи от това дали мечтите са разумни — каза Ворсоасон и устните му потрепнаха в тъжна усмивка. А, да. Ворсоасон сигурно много добре осъзнаваше пазения в тайна здравословен проблем, който стоеше между Ники и неговата мечта.

— Не, не зависи. — Майлс се усмихна леко. — Зависи от това колко силен ще израснеш. — Беше трудно да се прецени как точно възприе това момчето, но определено го чу, защото погледът му отскочи обратно към Майлс, докато носеше кутията със съкровищата си към вратата.

Ворсоасон се намръщи — явно не знаеше как да тълкува това противопоставяне — но каза само:

— Кат ме изпрати да кажа на всички, че вечерята е сложена. Върви да си измиеш ръцете, Ники, и повикай дядо си Вортис.

Последната семейна вечеря на Майлс със семейство Ворсоасон беше изпълнена с напрежение. Мадам Ворсоасон непрекъснато си намираше работа около сервирането на чудесно приготвената храна, а едва доловимата скованост в изправения й гръб беше също толкова красноречива, колкото ако си беше окачила плакат с надпис „Оставете ме на мира“. Разговорът беше оставен на професора, който се бе отнесъл някъде, и на Тиен, който, лишен от насока, говореше насила и без особена задълбоченост за комарската политика, като обясняваше авторитетно начина на мислене на хора, които, доколкото можа да разбере Майлс, никога не беше срещал. Николай явно не смееше да повдигне отново въпроса за скоковите кораби пред баща си.

Майлс се чудеше как е могъл да сбърка мълчаливостта на мадам Ворсоасон през онази първа вечер за признак на душевно спокойствие, а напрежението у Етиен Ворсоасон за енергия. Преди да види с очите си кратките изблици на оживление по-рано същия ден, не бе и подозирал каква голяма част от личността й се губи от поглед или се окопава дълбоко в присъствието на съпруга й.

Сега, когато знаеше за какви признаци да следи, от погледа му не убягна нито лекият сивкав оттенък на Тиен, нито слабият издайнически тремор, прикрит под маската на обичайната за един едър мъж непохватност с дребни предмети. В началото Майлс се бе опасявал, че болната е тя, и бе на крачка да предизвика Тиен на дуел, задето не е предприел незабавни мерки за решаването на проблема. Ако мадам Ворсоасон беше негова съпруга… Но явно Тиен си играеше тези малки игрички на отлагане със собственото си здраве. Майлс познаваше, по-добре от всички, дълбоко залегналия бараярски страх от всякакви генетични увреди. „Смъртен срам“ не бяха само думи. Вярно, че и самият той не развяваше наляво и надясно невидимия си проблем с пристъпите — макар да бе изпитал искрено облекчение, когато го сподели с нея. Не че имаше значение, след като и без това си тръгваха. Тиен бе избрал отрицанието, колкото и глупав да изглеждаше този избор — може пък да се надяваше да го удари метеор преди болестта да се е развила. Потиснатата му склонност към убийство надигна глава при мисълта, че по този начин Тиен е избрал същото и за Николай.

Тъкмо се наслаждаваха на основното ястие — ароматно филе от риба, печено върху картофи с чесън — когато на вратата се позвъни. Мадам Ворсоасон побърза да стане. С неясното чувство, че не е безопасно да отива сама, Майлс я последва. Николай, навярно подушил приключение, понечи да ги придружи, но баща му го върна към недоядената му вечеря. Мадам Ворсоасон погледна към Майлс през рамо, но не каза нищо, провери екрана за посетители до вратата и каза: