Лоис Бюджолд - Комар

Оказа се, че няма много за добавяне към резюмето на професора. Тайнствената осма жертва беше на средна възраст, със среден ръст и тегло като за комарец, ако беше комарец. На този етап беше невъзможно да се каже дали е бил красавец, или грозник. По-голямата част от дрехите му бяха разкъсани или изгорени при катастрофата, включително евентуалните джобове, съдържащи кредитни карти, които да могат да се проследят и така нататък. Оцелелите парцали приличаха на анонимните трикотажни комбинезони, предпочитани от астронавтите — наистина бяха удобни, ако непрекъснато трябва да си в готовност да се напъхаш в компресионен костюм.

Защо се бавеше идентификацията на мъжа? Майлс съзнателно се отказа от теориите, които мозъкът му напираше да избълва. Копнееше незабавно да хукне към орбиталната станция, където бяха прибрали тялото, но ако се появеше лично, дишайки във врата на разследващия екип, само щеше да отвлече вниманието на хората и да забави нещата. След като си изпратил най-подходящите хора да свършат дадена работа, трябва да се довериш както на тях, така и на собствената си преценка.

Онова, което можеше да направи, без да предизвика забавяне, бе да обезпокои друг безполезен високопоставен наблюдател като самия себе си. Избра личния код на шефа на комарската служба за сигурност в кабинета му в Равноденствие — той му го бе изпратил още с пристигането им в космическото пространство на Комар.

Генерал Ратиенс се появи веднага. Изглеждаше на средна възраст, нащрек и потънал в работа — все качества, подходящи за ранга и положението му. Майлс си отбеляза наум интересния факт, че генералът се е възползвал от последните и носи дрехи в цивилен ежедневен комарски стил вместо непарадната зелена имперска униформа, което навеждаше на мисълта, че или притежава тънък политически усет, или държи на удобството си. Майлс заложи на първото. Ратиенс беше най-важният човек на ИмпСи тук и докладваше директно на Дъв Галени в щабквартирата на ИмпСи във Ворбар Султана.

— Да, милорд ревизор. Какво мога да направя за вас?

— Интересува ме новото тяло, което са открили тази сутрин и което очевидно е свързано с нашата катастрофа. Чухте ли вече за това?

— Току-що. Нямах време да прегледам предварителния доклад.

— Аз пък тъкмо свърших с него. Не съдържа много информация. Кажете ми, каква е стандартната ви оперативна процедура за идентифицирането на жертви? Кога очаквате да разберете нещо съществено?

— Идентификацията на жертви при обикновени злополуки, било долу на планетата, или на орбиталните станции, обикновено е работа на местната гражданска сигурност. Тъй като в този случай жертвата е свързана с евентуален саботаж, ние провеждаме свое разследване, паралелно с комарските власти.

— Сътрудничите ли си?

— О, да. Тоест те си сътрудничат с нас.

— Разбирам — любезно каза Майлс. — Колко време ще ви трябва за идентифицирането?

— Ако човекът е комарец или галактианец, преминал през митницата в някоя от скоковите станции, би трябвало до няколко часа да разполагаме с нещо. Ако е бараярец, ще отнеме повече време. Ако по някаква причина е бил нерегистриран… е, тогава ще се изправим пред проблем от съвсем различно естество.

— Да разбирам ли, че не сте го свързали с някой от хората, за чието изчезване е докладвано на властите?

— Това щеше да ускори нещата. Не.

— Значи го е нямало от три седмици, без да липсва на никого. Хм.

Генерал Ратиенс погледна встрани към някакво съобщение, излязло на екрана на собственото му комтабло.

— Знаете ли, че се обаждате от необезопасено комтабло, лорд Воркосиган?

— Да. — Именно по тази причина неговите и на професора доклади и сводки от станцията се носеха на ръка от местния клон на ИмпСи. Не бяха очаквали, че ще останат достатъчно дълго, за да си правят труда да изискват от ИмпСи инсталиране на собствена обезопасена машина. „А трябваше.“ — За момента просто търся някаква обща информация. Как ще уведомите роднините, когато откриете кой е този човек?

— Обикновено местната куполна служба за сигурност изпраща свой служител, стига да е възможно. В случай като този, потенциално свързан с работата на ИмпСи, изпращаме и свой агент, който да направи предварителна оценка и да препоръча какъв да бъде ходът на по-нататъшното разследване.

— Хм. Ще ви моля да ме уведомите предварително. Може би ще реши да отида с тях като наблюдател.

— Може да е през нощта.

— Няма значение. — Искаше да захрани мозъка си и с нещо друго освен с информация от втора ръка. Искаше действие за неспокойното си тяло. Искаше да се махне от този апартамент. Първата вечер беше решил, че се чувства неудобно, защото не познава домакините си, но то беше нищо в сравнение с неудобството, което изпитваше сега, когато бе започнал да ги опознава.