Лоис Бюджолд - Комар

„Прекалено драматизираш, момче.“ Мадам Ворсоасон не се намираше в зона на бойни действия, нали?

Напротив. Просто падаше към смъртта си в изящно забавен каданс.

Изпитваше отчаяна нужда да пийне едно. Няколко, за предпочитане. Вместо това се избърса, облече поредния си ревизорски костюм и отиде да поговори с професора.

Майлс се наведе над комтаблото на професора в стаята за гости, която Тиен Ворсоасон използваше и като домашен кабинет, и впери изучаващ поглед в обезобразеното лице на мъжа над видеоплочата. Надяваше се да види нещо в изражението — изненада, гняв или страх — нещо, което да му подскаже как е загинал човекът. Освен че е било внезапно. Но лицето просто си беше мъртво, а изкривяванията при замръзването — напълно в границите на физиологическото и обичайното.

— Първо на първо, сигурни ли са, че наистина е наш? — попита Майлс и седна. Вървеше записът от прегледа на неизвестния медицински техник — жена, — а коментарът й звучеше с равния клиничен тон, повсеместно използван в моменти като този. — В смисъл да не е долетял от някъде другаде.

— Не, за съжаление — каза Вортис. — Скоростта и траекторията му го поставят точно на мястото на нашия инцидент и по-точно в момента на сблъсъка, часът на смъртта също съвпада.

Майлс се бе надявал на пробив в разследването, на някаква нова следа, която да го поведе в по-плодотворна посока и с по-бърз темп. Нямаше представа, че желанията му имат такава магическа сила. „Внимавай какво си пожелаваш…“

— Могат ли да определят дали е бил на кораба, или на станцията?

— Само по траекторията — не.

— Хм, наистина. Не е имал работа нито на едното, нито на другото място. Е… в такъв случай ще изчакаме идентифицирането му. Надявам се, че новините за тази находка още не са станали обществено достояние, нали?

— Не. Просто да не повярваш.

— Ако не се намери солидно обяснение за присъствието му там, докладите от втора ръка няма да са достатъчни. — Господ му беше свидетел, че през последните две седмици беше прочел достатъчно доклади да му държат влага за година напред.

— Труповете са по твоята част. — Професорът му прехвърли този с махване на ръка и с охота, която очевидно бе примесена с облекчение. Над видеоплочата аутопсията отиваше към края си. Никой не посегна към бутона за повторение.

Е, ако Майлс трябваше да е точен, политическите последици бяха по неговата част. Наистина трябваше в най-скоро време да посети Равноденствие, макар че в планетарната столица бе много по-вероятно един имперски ревизор да си намери майстора. Точно затова бе предпочел първо да погледне нещата от този провинциален ъгъл, далеч от изтънченостите на ВИП-хореографията.

— Инженерните съоръжения са по моята — добави Вортис. — Прибрали са и някои от контролните системи на кораба, които чаках. Мисля, че скоро пак ще се наложи да отида на станцията.

— Довечера? — Майлс можеше да се изнесе и да отиде на хотел, под претекст на заминаването му. Би било облекчение за всички.

— Ако тръгна сега, ще пристигна точно за лягане. По-добре да почакам до сутринта. Открили са и някои странни неща. Които не са описани в инвентарния списък.

— Странни неща? Нови или стари? — На станцията бяха открили тонове непотребна машинария, остаряла и изхабена технология, трупана цял век — беше било по-евтино да я складират, отколкото да я извозят за старо желязо. Щом техниците от екипа се бяха заели с незавидната задача да огледат и сортират всичко, значи най-приоритетните задачи по прибирането на отломките вече бяха приключени.

— Нови. Точно това е странното. А и траекториите им са свързани с този нов труп.

— Досега не съм виждал кораб, без един-двама от екипажа да са си сглобили незаконен дестилатор за алкохол или друга машинарийка, свряна в някой килер.

— Нито станция, като става дума за това. Но нашите комарски момчета имат достатъчно ум да разпознаят един дестилатор за алкохол.

— Може би… и аз ще дойда с теб утре — замислено каза Майлс.

— Би било добре.

Майлс събра остатъците от куража си и тръгна да търси мадам Ворсоасон. Предполагаше, че това ще е последният му шанс да поговори с нея насаме. Стъпките му ехтяха кухо през празните стаи. Беше излязла, сигурно за да вземе Николай от училище или нещо друго. „Пак пропусна. По дяволите.“

Майлс занесе записа от аутопсията в работната й стая, за да го изгледа по-подробно. Купчинката вчерашни инфодискове с докладите за тераформирането остави за после. Седна пред таблото и го включи, което му припомни за срамните му действия от предния ден. Гузната му съвест панически му нашепваше, че Екатерин може всеки момент да нахлуе в стаята и да провери какво прави. Не, много по-вероятно бе просто да го избягва. Майлс въздъхна унило и включи видеото.