Лоис Бюджолд - Комар

— Ще бъде направено, милорд.

— Благодаря, генерале. Това е всичко засега. — Майлс прекъсна връзката.

Въздъхна и се зае с купчинката доклади по тераформиране, започвайки с прекомерно подробното изложение за енергийните потоци на купола, изготвено от отдела по управление на отпадъчната топлина. Двете гневни светлосини очи, прогарящи дупки в тила му, съществуваха единствено във въображението му.

Беше оставил вратата отворена с мисълта — надеждата? — че ако мадам Ворсоасон случайно мине и случайно поиска да поднови прекъснатия им разговор, може би ще усети намека, че има поканата му да го направи. Мисълта, че така остава да седи сам и с гръб към вратата, го споходи едновременно с усещането, че вече не е сам. Едно скришно подсмърчане откъм вратата го накара да извика на лицето си своята най-предразполагаща усмивка и да завърти стола си на сто и осемдесет градуса.

Беше Ники — пристъпяше от крак на крак на прага и го гледаше неуверено и преценяващо. После върна погрешно адресираната усмивка на Майлс в по-срамежлив неин вариант.

— Здравей — осмели се най-накрая да каже момчето.

— Здравей, Ники. Прибираш се от училище, а?

— Да.

— Обичаш ли да ходиш на училище?

— Тц. — Очевидно отрицание.

— Така ли? Как беше днес?

— Досадно.

— Какво учите, че е толкова скучно?

— Нищо.

Каква ли радост бяха тези едносрични отговори за родителите му, които плащаха за скъпото частно училище? Усмивката на Майлс се разшири. Изглежда, окуражено от искриците смях в очите му, момчето пристъпи в стаята и огледа Майлс по-неприкрито, отколкото го беше правило досега. Майлс беше свикнал да го оглеждат. „Да, свиквай с мен, хлапе.“

— Наистина ли си бил шпионин? — неочаквано попита Ники.

Майлс вдигна вежди.

— Откъде ти хрумна тази идея?

— Дядо Вортис каза, че си бил в ИмпСи. Галактически операции — припомни му Ники.

А, да, онази първа вечер на масата.

— Бях куриер. Разнасях съобщения.

Челото на Ники се смръщи неуверено.

— Беше ли опасно?

— Не, никак. Обикновено отивах на някое място, предавах съобщението и веднага потеглях обратно. Повечето време прекарвах на път. Четях. Пишех доклади. И, и… учех. От ИмпСи ни пращаха обучаващи програми, с които да се занимаваме през свободното си време, после им ги връщахме.

— О — каза Ники, явно разтревожен от мисълта, че дори и големите не могат да избягат от домашните работи, и огледа Майлс с малко повече симпатия. После очите му засвяткаха. — Но е трябвало да пътуваш със скокови кораби, нали? Имперски бързи куриери и такива работи?

— О, да.

— И ние пътувахме със скоков кораб, за да дойдем тук. Беше „Делфин“, клас 776 с четворно-вихърни външни контролни кабини, двойни норм-пространствени ускорители и дванайсетчленен екипаж. Със сто и двайсет пътнически места. И беше пълен. — На лицето му се появи замислена физиономия. — Нищо и никаква бракма в сравнение с имперските бързи куриери, но мама придума скоковия пилот и той ми позволи да разгледам контролната кабина. Даде ми да седна на пилотското кресло и да си сложа слушалките. — При спомена за този върховен момент очите му пламнаха.

Майлс беше експерт по фикс-идеите.

— Да разбирам ли, че си падаш по скокови кораби?

— Искам да стана скоков пилот, когато порасна. Ти никога ли не си искал? Или… или не са ти позволили? — Част от предишната предпазливост се върна на лицето му. Бяха ли го предупредили родителите му да не споменава уродливата външност на Майлс? „Да, нека всички се преструваме, че не забелязваме очевидното. Това трябва да проясни мирогледа на детето.“

— Не, исках да бъда стратег. Като баща ми и като дядо ми. И без това никога нямаше да издържа теста за физическа годност, на който подлагат кандидатите за пилоти.

— Моят татко е бил войник. Обаче това е досадно. През цялото време е бил само в една база. Аз искам да стана имперски пилот, на най-бързите кораби, и да ходя на най-различни места.

„Много далеч оттук.“ Да. Това Майлс го разбираше. Внезапно му хрумна, че дори нищо друго да не направеха дотогава, един военен тест за физическа подготовка щеше да разкрие заболяването на Ники. А дори и лечението да беше успешно, болестта щеше да го дисквалифицира от обучението за военен пилот.

— Имперски пилот? — Майлс повдигна вежди. — Е, всъщност… но ако наистина искаш да ходиш на най-различнн места, военната кариера не е най-добрият начин.

— Защо?

— Като се изключат малобройните куриерски и дипломатически задачи, военните скокови пилоти просто пътуват от Бараяр до Комар, оттам до Сергияр и обратно. Все едни и същи маршрути. И трябва да чакаш цяла вечност да ти дойде редът за дежурство, както съм чувал от пилотите, които познавам. Виж, ако наистина търсиш приключения, с комарските търговски флотилии ще стигнеш много по-далече в космоса — чак до Земята, че и отвъд. Пътуванията са много по-дълги и местата — много повече. А има и повече видове кораби. Пилотите прекарват значително повече време в контролната кабина. А когато стигнеш до някое интересно място, си много по-свободен да разглеждаш забележителностите.