Лоис Бюджолд - Комар

— Още един куриер. Я, капитан този път. Обикновено ви изпращат сержант. — После отключи. На прага стоеше млад мъж в непарадна зелена бараярска униформа с отличителния знак на ИмпСи — очите на Хор — на яката.

— Заповядайте.

— Мадам Ворсоасон. — Мъжът кимна отсечено, влезе в коридора и премести поглед върху Майлс. — Лорд ревизор Воркосиган. Аз съм капитан Тумонен. Ръководя офиса на ИмпСи в Серифоза. — Тумонен изглеждаше към трийсетте, с тъмна коса и кафяви очи като повечето бараярци, и малко по-спретнат и в по-добра форма от средния военен на административна служба, макар че лицето му бе придобило обичайната за живота под купол бледност. В едната си ръка държеше кутийка за дискове, а в другата — по-голяма кутия, така че само кимна, вместо да отдаде чест.

— Да, генерал Ратиенс спомена името ви. За нас е чест да имаме такъв куриер.

Тумонен вдигна рамене.

— Серифозкият клон на ИмпСи е много малък, милорд. Генерал Ратиенс нареди да бъдете уведомен веднага щом новото тяло бъде идентифицирано.

Очите на Майлс отскочиха към запечатаната кутийка в ръката на капитана.

— Отлично. Влезте и седнете, моля. — Поведе капитана към мекия нисък диван в средата на дневната. Както и повечето от останалите мебели, диванът беше от стандартния комарски куполен тип. Дали мадам Ворсоасон нямаше от време на време усещането, че живее на хотел, вместо да създава свой собствен дом? — Мадам Ворсоасон, бихте ли помолили вуйчо си да дойде при нас? След като се нахрани, разбира се.

— Бих искал да говоря и с администратор Ворсоасон, след като се навечеря — каза й Тумонен. Тя кимна и излезе, очите й бяха потъмнели от любопитство, но излъчването й си оставаше все така затворено, самозаличаващо се някак, сякаш й се искаше да стане невидима за очите на Майлс.

— С какво разполагаме? — продължи Майлс и се настани на дивана. — Казах на Ратиенс, че може би ще искам да присъствам на първия контакт на ИмпСи по този въпрос. — Би могъл да си събере чантата, да я вземе със себе си довечера и да не се връща повече.

— Да, милорд. Точно затова съм тук. Вашият мистериозен труп се оказа местен човек, от Серифоза. Бил е служител в местния клон на проекта за тераформиране.

Майлс примигна.

— Да не е инженер? Радовас?

Тумонен го зяпна.

— Откъде знаете?

— Просто предположих, защото от няколко седмици се води изчезнал. О, по дяволите, обзалагам се, че Ворсоасон щеше да го разпознае веднага. Или… може би не. Беше доста очукан. Хм. Шефът на Радовас смяташе, че е избягал с техничката си, една млада дама на име Мари Трогир. Да не би и нейното тяло да се е появило горе?

— Не, милорд. Но изглежда, ще трябва да започнем да търсим и него.

— Да. При това с целия наличен състав на ИмпСи, както и пълна проверка на миналото й, така мисля. Не знаем дали е мъртва, а ако е жива, със сигурност ще искаме да я разпитаме. Има ли нужда да ви издавам специално нареждане?

— Не е задължително, но със сигурност би ускорило нещата. — В очите на Тумонен светна слабо пламъче на ентусиазъм.

— В такъв случай смятайте, че сте го получили.

— Благодаря, милорд. Реших, че може би ще искате да видите това. — Той подаде на Майлс запечатаната кутийка. — Записах пълното досие на Радовас преди да изляза от офиса.

— ИмпСи води досиета на всички комарски граждани, или той е бил по-специален?

— Не, не държим такива досиета, но разполагаме с търсеща програма, която може да тегли и от най-дълбоките нива на информационната мрежа, при това много бързо. В първата половина на инфодиска е записана биографията му, с извадки от училищните архиви, от медицинските прегледи, финансови и пътни документи, обичайното. Имах време само да й хвърля бегъл поглед. Но Радовас има и малко досие в ИмпСи, датиращо от студентските му години по време на Комарския бунт. Било е затворено след амнистията.

— Интересно ли е?

— Не бих си извадил някакви крайни заключения само по него. Половината от комарското население от тази възрастова група е участвало в студентски протести или е членувало в някоя от никнещите като гъби по онова време революционни групировки, включително и собствената ми тъща. — Тумонен млъкна, за да види как Майлс ще реагира на тази пикантна новина.

— А, оженили сте се за местно момиче, така ли?

— Преди пет години.

— От колко време работите в серифозкия клон?

— От шест.

— Браво на вас. — „Да! Така е останала една бараярска жена в повече за нещастните ергени като мен.“ — Значи се разбирате добре с местните.