Лоис Бюджолд - Комар

— Може би ще успея да го стигна… — Той се прехвърли през парапета, покрай знака, който предупреждаваше: ВНИМАНИЕ. НЕ НАПУСКАЙТЕ ПЪТЕКАТА, и се просна по корем над ръба, преди тя да успее да извика: „Костюмът ви!“ — подозираше, че Воркосиган едва ли е човек, който по принцип сам си пере дрехите. Но късите му ръце не достигаха целта си. Екатерин си представи грозната картинка как повереният й имперски ревизор цопва надолу с главата в езерото. Дали щяха да я обвинят в държавна измяна? Скалата не беше повече от четири метра висока. Колко ли бе дълбока водата обаче?

— Моите ръце са по-дълги — предложи услугите си тя и го последва през парапета.

Временно възпрепятстван, той излази обратно и седна.

— Може да вземем пръчка. Или още по-добре, чираче с пръчка. — И погледна колебливо комуникатора на китката си.

— Според мен — престорено сериозно заяви тя — да се вика ИмпСи за такова нещо е като да убиеш мравка с ядрена бомба. — Легна по корем и се протегна напред. — Мисля, че аз ще мога… — Нейните пръсти също не стигаха до пакетчето, макар и със съвсем малко. Изтегли се с няколко сантиметра напред, протегна се…

Проядената от корени почва пропадна под тежестта й и тя започна да се плъзга по стръмния наклон. Изпищя и се опита да изпълзи назад и това окончателно изрони опората й. Успя да се обърне… и изведнъж Майлс я стисна за китката като менгеме и тя увисна по най-идиотския начин над езерото. След миг той улови другата й ръка. Екатерин вдигна поглед и видя лицето му точно над себе си. Той лежеше по корем на скалата, сграбчил я за китките, зъбите му бяха стиснати и оголени, сивите му очи мятаха пламъци.

— Пусни ме, идиот такъв! — извика тя.

На лицето му се четеше някаква странна, дива екзалтация.

— Не — промълви той, — този път не.

И в следващия миг започна да се плъзга неумолимо след нея през ръба. Обаче не пусна китките й. Екзалтираното му изражение внезапно се стопи, сменено от ужаса на предчувствието. През следващите две секунди законите на физиката взеха превес над героичните намерения — пръст, камъни, трева и те двамата цопнаха в студената вода повече или по-малко едновременно.

Водата, както се оказа, беше дълбока малко повече от метър. Дъното беше покрито с мека тиня. Екатерин се изправи някак на крака, едната й обувка бе изчезнала бог знае къде. Плюеше, махаше косата от очите си и се оглеждаше обезумяла за Воркосиган. Лорд Воркосиган. Водата й стигаше до кръста, така че не би трябвало да покрива главата му — не се виждаха и крака да стърчат над повърхността — можеше ли да плува?

Той изскочи досами нея, започна да плюе кална вода и да я бърше от лицето си. Красивият му костюм беше съсипан, а на едното му ухо се бе закачило дълго водорасло. Той го метна настрани, погледна я, понечи да й протегне ръка, после спря.

— О! — прошепна Екатерин. — Гадост!

Последва кратка замислена пауза, преди лорд Воркосиган да заговори.

— Мадам Ворсоасон, хрумвало ли ви е някога, че може би сте малко по-възпитана от необходимото?

Тя не можа да се сдържи и се засмя с глас. Той й се ухили, после се заоглежда, докато не забеляза пакетчето си, което сега се полюшваше присмехулно над главите им.

— Ха. Сега поне гравитацията е на наша страна. — Гмурна се, извади няколко камъка и започна да ги мята по бодливия храст. Пакетчето най-после падна и той го улови с една ръка, преди да е цопнало във водата. Отново се ухили и галантно й подаде ръка, сякаш отиваха на дипломатически прием.

— Мадам, бихте ли прецапали до брега с мен?

Хуморът му беше неустоим и преди да се усети, тя вече бе положила длан върху ръкава му.

— Удоволствието е изцяло мое, милорд.

Отказа се да опипва скришом с крак за загубената си обувка. Отправиха се бавно към най-близкия нисък участък на брега с най-идиотското чувство за достойнство, което Екатерин бе изпитвала през живота си. Стиснал пакетчето между зъбите си, той се изкатери преди нея, хвана се за тънкото стъбло на едно привело се над водата дръвче и й помогна да изгази през калта с изражението на кавалер, който помага на дамата си да слезе от лимузината. За нейно облекчение, изглежда, никой от другата страна на езерото не бе забелязал малкото им представление. Биха ли ги спасили от арест имперските правомощия на Воркосиган, задето плуват в зона, забранена за плуване?

— Не се ли сърдите заради този инцидент? — плахо попита тя, когато се върнаха на пътеката. Все още не можеше да повярва на късмета си с неговата определено странна реакция. Някакъв човек, бягащ за здраве, мина покрай тях, изгледа ги учудено, обърна се и заподскача на място, но Воркосиган усмихнато му махна да продължава напред.