Лоис Бюджолд - Комар

— Много са хубави — одобрително промърмори той, разглеждайки малкия Бараяр. — Чудя се как ли ги правят?

— Приличат повече на играчки, отколкото на бижута, но трябва да призная, че наистина са поразяващи.

— О, да, типични технически играчки — първата година само в скъпите магазини, втората — навсякъде, на третата — никъде, и така до антикварния им ренесанс. И все пак… забавно ще е да се направи един императорски комплект — Бараяр, Комар и Сергияр. Не познавам жени с по три уши… две обици и медальон, може би, макар че тогава би възникнал социополитическият проблем кой свят къде да бъде окачен.

— Може и трите да се сложат на колие.

— Вярно, или… мисля, че на майка ми един Сергияр определено ще й хареса. Или колонията Бета… не, току-виж я налегнала носталгия. Сергияр, да, точно на място. А да не забравяме и Зимния празник, и рождените дни… да видим — майка, Лайза, Делия, леля Алис, сестрите на Делия, Дру — може би трябва да поръчам дузина комплекти, така че да имам няколко в резерва.

— Хм — обади се Екатерин, обмисляйки този изблик на ефективност — всички тези жени познават ли се? — Имаше ли любовна връзка с някои от тях? Едва ли би споменал любовниците си наред с майка си и леля си. Или може би беше в етапа на ухажването? Но… на всички?

— Ами да.

— Наистина ли смятате, че ще е подходящо да им направите еднакви подаръци?

— Не е ли редно? — неуверено попита той. — Но… те всички ме познават…

Най-накрая Воркосиган се въздържа от неразумни постъпки и купи само два комплекта обици, всеки с по един Бараяр и един Комар, за булките на двете сватби. Добави и един Сергияр на хубава верижка за майка си. В последния момент се втурна назад за още един Бараяр, макар да не уточни за коя жена от дългичкия му списък е предназначен. Мъничките планетки бяха опаковани и увити в луксозна хартия.

Леко замаяна от пъстрия комарски базар, Екатерин го заведе в един от любимите си паркове. Намираше се в края на космодрумния квартал и се простираше около едно от най-големите и най-недокоснати от човешка ръка езера на Серифоза. Екатерин си напомни да спрат за по едно кафе и нещо сладко след като обиколят езерото по пътечките.

Поспряха до парапета при една не особено стръмна скала, откъдето се откриваше гледка към ширналото се отдолу езеро и към някои от най-високите кули на куполния град. Осакатеното слънчево огледало се виждаше цялото над тях, светлината му проникваше през прозрачния купол и изтръгваше мътни искри от вълничките по повърхността на езерото. Весели гласове долитаха откъм другия бряг, където семейства с малки деца се забавляваха върху изкуствено-естествен плаж.

— Много е хубаво тук — каза Екатерин, — но поддръжката е безумно скъпа. Градското лесовъдство изисква постоянни грижи. Всичко е създадено от човека — горите, скалите, бурените, всичко.

— Свят в кутия — промърмори Воркосиган и впери поглед отвъд отразяващото светлината езеро. — Само сглобете и е готово за ползване.

— Някои серифозци считат парковата си система за инвестиция в бъдещето, нещо като екология на влог — продължи тя, — но други, изглежда, дори не съзнават, че има разлика между малките им паркове и истинските гори. Понякога се чудя дали един ден, когато атмосферата стане годна за дишане, праправнуците на днешните комарци няма да са развили такъв страх от откритите пространства, че въобще няма да смеят да си подадат носа извън куполите.

— Много бетанци разсъждават по същия начин. Когато бях там за последен път… — Думите му бяха прекъснати от внезапен трясък. Екатерин се огледа уплашено, докато не разбра, че шумът идва от един магнитен строителен кран, изпуснал товара си някъде зад тях, отвъд дърветата. Но Воркосиган подскочи и се завъртя като котка. Хвърли пакетчето, което държеше в дясната си ръка, с лявата бутна Екатерин зад себе си и извади зашеметител — Екатерин дори не подозираше, че носи оръжие. В следващия миг разбра откъде е дошъл трясъкът, пое си дълбоко дъх, изчерви се и се изкашля.

— Извинявайте — каза той и срещна ококорения й поглед. — Изглежда се престарах. — И двамата огледаха купола над главите си — беше непокътнат. — Зашеметителят и без това е доста безполезно оръжие срещу неща, които издават подобен трясък. — Той го напъха в джоба си.

— Изпуснахте си планетите — каза тя и се огледа за бялото пакетче. Не се виждаше никъде.

Той се наведе над парапета.

— По дяволите!

Екатерин проследи погледа му. Пакетчето беше на метър надолу по скалата в колонките на бодлив храст, свел вейките си към водата.