Лоис Бюджолд - Комар

— Били ли сте някога на колонията Бета? Наистина ли всичко е толкова светско, колкото казват?

— Да. И не.

Стигнаха до спирката и тя го поведе към четвъртата кола в редицата, отчасти защото беше празна и отчасти, за да си осигури няколко допълнителни секунди преди да избере посоката. Без да се замисля, лорд Воркосиган натисна превключвателя, за да затвори и запечата прозрачния купол, след като се настаниха на предните седалки. Или държеше на усамотението си, или още не беше запознат с кампанията „Сподели пътуването“, която в момента се вихреше в купол „Серифоза“. Което и от двете да беше вярно, Екатерин остана доволна, че поне този път няма да се свира между непознати комарци.

От векове Комар се славеше като галактически търговски кръстопът, а от няколко десетилетия и като чаршия на бараярската империя. Дори и един сравнително малък купол като „Серифоза“ предлагаше изобилие от стоки, които не отстъпваха на тези във Ворбар Султана. Екатерин сви устни, после пъхна кредитната си перфокарта в контролното табло на колата и зададе космодрумния квартал като цел на пътуването. След миг се гмурнаха рязко в тръбата и колата влезе в режим на ускорение. Ускоряваха бавно, което не беше добър знак.

— Виждала съм няколко пъти майка ви по холовидеото — подхвана тя малко по-късно. — Седнала до баща ви на разни светски събития. Най-вече преди няколко години, когато той все още беше регент. Странно ли е… кара ли ви да възприемате по по-различен начин родителите си, като ги гледате по холовидеото?

— Не — каза той. — Кара ме да възприемам по по-различен начин холовидеото.

Колата се плъзна в тесен мрак, разсейван само от страничните светещи ленти на маркировката, които се стрелкаха пред погледа, сетне внезапно изскочи на светло, поемайки в дъга към следващия запечатан комплекс. На половината път нагоре по дъгата скоростта падна още повече — в тръбата пред тях се виждаха други коли, които пълзяха броня до броня като наниз от перли.

— Ох, точно от това се страхувах. Изглежда, попаднахме в задръстване.

Воркосиган проточи врат.

— Катастрофа?

— Не, просто системата е претоварена. В някои часове на деня и по някои маршрути се случва да чакаш по двайсет до четирийсет минути. Води се гореща политическа дискусия относно финансирането на системата. Една от групите настоява да се намали безопасната дистанция между колите и да се увеличи скоростта. Друга иска да се построят повече маршрути. Трета настоява да се ограничи достъпът.

В очите му заискри смях.

— А, да, разбирам. И от колко години спорят, без да стигнат до решение?

— Поне от пет, доколкото знам.

— Не е ли чудесно нещо местната демокрация — промърмори той. — И като си помислиш, че според комарците сме им направили услуга като върнахме управлението на обществения сектор под техен контрол.

— Надявам се да нямате нищо против височините — неуверено каза тя, когато колата простена и спря почти напълно в най-високата точка от арката. През прозрачните стени на купола и тръбата пред погледите им се разстилаше леко изкривеният образ на половината Серифоза с хаотичния си кърпеж от конструкции. Две коли пред тях мъж и жена се възползваха от възможността да се отдадат на доста смели ласки. Екатерин съсредоточено избягваше да поглежда към тях. — Или… против тесни затворени пространства.

Той се усмихна с лека горчивина.

— Стига температурата в тесните затворени пространства да е над тази на замръзването, ще го преживея.

Това намек за криосмъртта му ли беше? Не смееше да попита. Опита се да измисли как да върне разговора към майка му и оттам — към това как се е справила тя с неговите мутации.

— Астрономически наблюдения? Мислех, че майка ви е служила в Бетанските експедиционни сили по време на Ескобарската война.

— Преди войната единайсет години е работила в тяхното Наблюдение.

— Административна работа или… Не е участвала в проучване на неизследвани проходи, нали? Искам да кажа, всички космически изследователи са малко странни, но проучвателите се смятат за най-луди сред лудите.

— И с пълно основание. — Той погледна навън, когато колата с лек тласък тръгна отново. — Познавам няколко. Признавам, че никога не съм мислил за служителите от правителственото Наблюдение като за хора от същия сой като свободните предприемачи. Независимите скачат на сляпо, рискувайки живота си, с надеждата за главозамайващо богатство. Тези от Наблюдението… скачат на сляпо, рискувайки живота си, за заплата, облаги и пенсия. Хм. — Облегна се с объркано изражение. — Била е капитан на кораб преди войната. Може и да не е била толкова неподготвена за живота си на Бараяр, колкото смятах досега. Чудя се и дали не се е уморила да катери стената. Ще трябва да я попитам.