Лоис Бюджолд - Комар

„Наистина ли мислиш, че ще направи каквото казва? Или ще излезеш глупачка?“ Отново. Не… ако подозрението беше най-тежката възможна обида, то доверието винаги беше на място, дори и да не е заслужено. Временно успокоена от новото му обещание, тя се сгуши в извивката на тялото му и като никога тежката му ръка, преметната през гърба й, й се стори повече като утеха, отколкото като капан. Може би този път най-после щяха да пристъпят към живота си като разумни хора.

— По магазините? — повтори като ехо след нея лорд Воркосиган, докато закусваха. Беше станал последен — вуйчо Вортис вече беше седнал пред комтаблото в кабинета на Тиен, самият Тиен беше излязъл за работа, а Ники беше отишъл на училище. Устата на Воркосиган не трепна, но бръчиците от смях край очите му се врязаха по-дълбоко. — Това е предложение, което синът на майка ми рядко получава… боя се, че не се нуждая от… не, чакайте, наистина имам нужда от нещо, като стана дума. Сватбен подарък.

— Кой ще се жени? — попита Екатерин, доволна, че предложението й е прието, най-вече защото нямаше друго, с което да го замени. Приготви се да бъде в помощ.

— Грегор и Лайза.

В първия момент тя не се сети, че става въпрос за императора и неговата комарска годеница. Неочакваният годеж бе обявен по време на Зимния празник, а сватбата щеше да бъде по време на Летния.

— О!… Не знам дали ще откриете нещо подходящо в Серифоза — може би в Равноденствие имат такива магазини… О, Боже!

— Ще трябва да измисля нещо, защото съм поканен за секундант и свидетел на Грегор на сватбения им кръг. Може би ще успея да открия нещо, което да напомня на Лайза за дома. Макар че е възможно идеята да не е толкова добра — не съм сигурен. Току-виж й домъчняло за дома по време на медения месец. Какво ще кажете?

— Може да потърсим… — В определени райони на купола имаше скъпи магазини, в които досега не се бе осмелявала да влезе. Това можеше да бъде поводът да събере кураж.

— Дъв и Делия също, като говорим за това. Да, определено съм изоставил светските си задължения.

— Кои?

— Делия Куделка ми е приятелка от детинство. Ще се жени за комодор Дъв Галени, който е новият шеф на Комарския отдел в Службата за сигурност. Може още да не сте чували за него, но скоро и това ще стане. Той е комарец.

— Роден е тук, но родителите му са бараярци, така ли?

— Не, семейството му е от комарската съпротива. Съблазнихме го да работи за Империята. Стигнахме до единодушното мнение, че са го изкушили лъскавите ботуши.

Изглеждаше толкова потресаващо сериозен, че нямаше начин да не се шегува. Или не? Тя се усмихна неуверено.

В този момент вуйчо й се вмъкна в кухнята и измърмори:

— Да се намира още кафе?

— Разбира се. — Тя му наля. — Как върви?

— Разнообразно, разнообразно. — Той отпи и й отправи благодарна усмивка.

— Да разбирам ли, че сутрешният куриер вече е идвал? — реторично попита Воркосиган. — Снощната реколта как е? Нещо като за мен?

— За щастие, не, ако под това разбираш още части от трупове. Прибрали са доста оборудване от най-различно естество.

— То отразява ли се на предпочитаните ти засега сценарии?

— Не, но продължавам да се надявам. Не ми харесва как се оформя векторният анализ.

Очите на Воркосиган блеснаха.

— Така ли? Защо?

— Хм. Да вземем точка A във времето — миг преди сблъсъка. Корабът е цял-целеничък и се движи по курса, огледалото си клечи спокойно в орбита. Да вземем още една точка — B, известно време след сблъсъка. Отломки с всякаква маса са се пръснали във всички посоки при всякакви скорости. Според добрата стара класическа физика B трябва да е равно на A плюс X, като X е каквито там сили — или маси — са се притурили по време на сблъсъка. Знаем достатъчно за A, а колкото повече прибираме от B, толкова повече стесняваме възможните граници на X. Все още ни липсват някои от контролните системи, но момчетата горе досега са прибрали повечето от първоначалната маса на системата кораб плюс огледало. От частичните изчисления, направени досега, излиза, че X е… много голям и има много странна форма.

— В зависимост кога и как са се взривили двигателите, експлозията може да е била отговорна за един доста силен ритник — каза Воркосиган.

— Озадачаващи са не толкова величините на неизвестните засега сили, колкото посоката им. Отломките от каквото и да било, което е изритано в условия на свободно падане, обикновено се движат по права линия, като се отчетат местните гравитации, разбира се.