Лоис Бюджолд - Комар

— Къде да ги заведа, какво да им покажа?

— Каквото решиш.

— Вече разведох вуйчо из купола.

— Показа ли му университетското градче? Може да му хареса. Вуйчо ти се интересува от какво ли не, а на ворското джудже едва ли му пука къде ще отиде. Стига в програмата да е включено достатъчно вино.

— Нямам ни най-малка представа какво обича да прави лорд Воркосиган.

— Ами попитай го. Предложи нещо. Заведи го, и аз не знам къде… заведи го по магазините.

— По магазините? — неуверено попита тя.

— Или някъде другаде. — Той пристъпи към нея с все същата напрегната усмивка, плъзна ръка зад гърба й. Привлече я към себе си и я целуна леко по устните. Тя отвърна на целувката, като се постара да не проличи, че го прави по задължение. Усещаше напрежението в тялото му, в ръцете му, обтегнатата му до скъсване непринуденост. А, да, ред беше на вечерното й задължение — да обезвреди неексплодиралия Тиен. Трудна задача, както винаги. Насочи вниманието си към отработените ритуали, към ключовите думи и жестове, които водеха към отработената интимност.

Разсъблечена и в леглото, тя затвори очи, докато той я галеше, отчасти за да се съсредоточи върху усещането, отчасти за да се скрие от погледа му, в който започваше да се чете възбуда и доволство. Нямаше ли някаква странна митична птица или някакво друго животно на Земята, което си въобразявало, че ако то не може да те види, значи и ти не можеш? И заравяло главата си в пясъка, колкото и странно да звучи.

Отвори очи, когато Тиен се пресегна през нея и намали светлината на нощната лампа. Алчният му поглед я накара да се чувства не обичана и красива, а грозна и засрамена. Можеха ли да те изнасилят само с поглед? Как може да се любиш с някого и в същото време да чувстваш всеки момент на интимност като нахлуване в личното ти пространство и като посегателство върху достойнството ти? „Не ме гледай, Тиен!“ Абсурд. Наистина имаше нещо сбъркано в нея. Той се отпусна до нея и тя побърза да разтвори устни, отстъпвайки пред жадната му уста. Не винаги се бе вглеждала в себе си по този начин. В началото беше различно. Или само тя се бе променила?

Беше неин ред да седне в леглото и да му върне милувките. Това беше по-лесната част — той заравяше лице във възглавницата и млъкваше за известно време, докато ръцете й шареха по тялото му, проследявайки мускулите и жилите. И търсейки скришом симптоми. Тази нощ тремора го нямаше. Може би треперенето от предната вечер бе фалшива тревога, просто резултат от глада и умората, както твърдеше той.

Тя, разбира се, знаеше кога бе настъпила промяната в нея — преди четири или пет назначения. По онова време Тиен беше решил, по причини, които и досега й бяха непонятни, че Екатерин му изневерява — с кого също така не бе разбрала, защото двете имена, които най-накрая бе назовал като заподозрени, бяха повече от абсурдни. Дори не бе подозирала, че подобни съмнения са обсебили мислите му, докато не го бе хванала, че я следи, че я наблюдава постоянно, че се появява по никое време и на необичайни места, когато би трябвало да е на работа — а дали това нямаше нещо общо с грозния начин, по който бе свършило онова назначение? Най-накрая го бе принудила да изрече обвиненията си на глас. И се почувства ужасена, дълбоко наранена и уплашена. Можеше ли да се определи като преследване, ако извършителят е собственият ти съпруг? Не й бе стигнал куражът да попита кого трябва да попита. Единственият й източник на увереност бе фактът, че никога не бе оставала насаме с друг мъж на някое по-уединено място. Ворското й възпитание й бе направило поне тази услуга. Тогава той я бе обвинил, че спи с приятелките си.

Това окончателно бе прекършило нещо в нея — желанието да се стреми към одобрението му. Как можеш да апелираш към здравия разум на човек, който вярва в нещо, не защото е вярно, а защото самият той е идиот? Колкото и да протестираше ужасено, да отричаше с възмущение или да се опитваше да докаже обратното, полза никаква, защото проблемът не бе в обвиняемия, а в обвинителя. Тогава започна да вярва, че той живее в различна вселена, вселена с различни природни закони и с друго минало. И населена с хора твърде различни от тези, които тя познаваше под същите имена. Гадни двойници до един.

Въпреки всичко само по себе си обвинението се бе оказало достатъчно, за да охлади приятелствата й, да открадне невинната им сладост и да я замени с неканена предпазливост. При следващото преместване времето и разстоянието постепенно сложиха край на социалните й контакти. А при по-следващото тя вече окончателно преустанови опитите си да завързва нови приятелства.