Лоис Бюджолд - Комар

Мимолетното напрежение бе освободено в поредната бетанска дискусия относно мястото за вечеря. Този път предложението на Ники бе успешно отхвърлено от по-висшата инстанция на възрастните. Майлс не беше гладен, а изкушението да освободи Вортис от днешната му колекция инфодискове и да избяга при най-близкото комтабло беше силно, но може би някоя чашка, или три чашки, щяха да му помогнат да издържи поредната семейна вечеря със семейство Ворсоасон. Последната, обеща си Майлс.

Малко по-пиян от предварително планираното, Майлс се съблече за още една нощ във взетото под наем гравитолегло. Остави новия куп инфодискове върху комтаблото да почакат утрото, кафето и по-ясната му мисъл. Преди да си легне, разрови куфара си и измъкна стимулатора за контролирани пристъпи. Седна с кръстосани крака на леглото и впери мрачен поглед в него.

Бараярските лекари не бяха открили лечение за посткрионичните пристъпи, сложили край на военната му кариера. Това беше най-доброто, което му предложиха — задействащо устройство, което да освобождава конвулсиите при по-ниски стойности на невротрансмитери в мозъка му, в избрани от него време и място, т.е. насаме, вместо произволно в моменти на стрес и на обществени места. Проверката на невротрансмитерните нива се бе превърнала за Майлс в ежевечерен хигиенен навик, също като миенето на зъбите — точно както бяха препоръчали лекарите. Опипа дясното си слепоочие за имплантанта и намести четящото устройство. Усети само леко затопляне на мястото.

Нивата бяха под опасната зона. Още няколко дни преди да си сложи предпазителя за уста и да го направи отново. Беше оставил на Бараяр своя личен гвардеец Пим, който обикновено играеше ролята и на камериер и прислужник, така че трябваше да си намери друг наблюдател. Лекарите бяха настояли да има наблюдател, докато прави това грозно нещо. Определено би предпочел да бъде безпомощен и в безсъзнание — и да се мята като риба на сухо, както предполагаше че прави, макар именно той да бе единственият човек, комуто никога не се налагаше да наблюдава това — в пълно усамотение. Може би щеше да помоли професора.

„Ако имаше съпруга, тя можеше да ти бъде наблюдател.“

„Боже, каква привилегия за горката жена.“

Направи физиономия и внимателно прибра устройството в кутийката, после се пъхна в леглото. Може би в сънищата му космическият корабокрушенец щеше да си направи самовъзстановка, също като при компютърна реконструкция, и да разкрие тайните на сполетялата го беда. По-добре да сънува катастрофата, отколкото труповете.

Екатерин огледа тревожно Тиен, докато се събличаха за лягане. Смръщеното му лице и напрегнатото тяло й подсказаха, че колкото по-скоро му предложи секс, толкова по-добре. Напрежението у него я плашеше, както винаги. Вече беше късно да се опита да го намали. Колкото повече изчакваше, толкова по-трудно щеше да стигне до него и толкова по-напрегнат щеше да става той, докато накрая не избухнеше в някоя гневна експлозия от тихи, режещи думи.

Сексът, помисли си тъжно тя, трябва да е романтичен, страстен, всепоглъщащ. А не изискващото най-силен самоконтрол и дисциплина действие в нейния мъничък свят. Тиен държеше на отклик от нейна страна и полагаше усилия да го получи. Не като други мъже, за които беше чувала — мъже, които си доставяли удоволствието, после се обръщали на другата страна и моментално заспивали. Понякога й се искаше и той да прави така. Дразнеше се — от себе си, от нея? — ако тя не успееше да се включи пълноценно. Неспособна да излъже чрез тялото си, тя се бе научила да се самозаличава и така да отблокира непонятните нервни пътища, които позволяваха на плътта да потопи съзнанието. С времето еротичните фантазии, необходими за да блокира самосъзнанието си, ставаха все по-ярки и по-грозни. Беше ли това просто неизбежен страничен ефект от познанието за възможната грозота на човешките взаимоотношения, или бе окончателна поквара на духа?

„Мразя го това.“

Тиен закачи ризата си и й хвърли една крива усмивка. Очите му обаче си оставаха напрегнати, както през цялата вечер.

— Бих искал да ми направиш една услуга за утре.

Каквото и да е, стига да отложи момента.

— Разбира се. Каква?

— Изведи ги тия ревизори някъде и гледай да се позабавляват. На мен вече ми омръзнаха. Тази тяхна ваканцийка на повърхността разстрои напълно дейността на отдела ми. Вчера цял ден им подготвяхме днешното представление и бас държа, че цялата седмица ще отиде по дяволите. Да идат да ръчкат някой друг за разнообразие, докато дойде време да се връщат горе.