Лоис Бюджолд - Комар

— Понеже сте син на баща си, просто съм малко изненадан, това е всичко.

„От кое, че имам приятели комарци?“

— Именно защото съм син на баща си, не би трябвало да сте изненадан.

Веждите на Вение подскочиха.

— Е… има една теория, че клането е било наредено от император Ецар без знанието на адмирал Воркосиган. Ецар със сигурност беше достатъчно безмилостен, за да направи такова нещо.

— Достатъчно безмилостен, да. Но не и достатъчно глупав. Тази брилянтна идея се е пръкнала в главата на главния политофицер на бараярската експедиция, за което баща ми се погрижил въпросният офицер да заплати с живота си. Не че това помогнало някому. Дори да оставим настрана моралния аспект на въпроса, клането е било един изключително глупав акт. Обвинявали са баща ми за много неща, но глупостта никога не е била сред тях. — Бе започнал да приказва опасно бързо. И опасно много.

— Сигурно никога няма да научим цялата истина. — каза Вение.

„Това на отстъпка ли трябваше да прилича?“

— Може цял ден да ви повтарят истината, но ако предварително сте решили да не й повярвате, тогава да, не мисля, че някога ще я научите. — Той оголи зъби в усмивка, която не беше точно усмивка. „Не, овладей се. Защо да позволяваш на този комарски глупак да разбере, че те е засегнал?“

Вратите на близкия асансьор се отвориха и Майлс моментално забрави за съществуването на Вение, защото от кабинката излязоха мадам Ворсоасон и Николай. Тя беше облечена със същия безрадостен кафеникав тоалет, който носеше и сутринта, и носеше цял куп дебели якета. Махна им с ръка изпод тях и се приближи с бърза крачка.

— Много ли закъснях? — попита задъхано. — Добър ден, Вение.

Потискайки първия идиотизъм, който му дойде на езика, а именно: „Мога да ви чакам цял живот, милейди“, Майлс успя все пак да каже:

— Добър ден, мадам Ворсоасон. Здравей, Николай. И вие ли ще дойдете с нас? — „Мога ли да се надявам?“ — Съпругът ви тъкмо отиде да провери какво става с въздушната кола.

— Да, вуйчо Вортис реши, че това ще е един добър нагледен урок за Николай. А и самата аз не съм излизала много извън купола. Така че с удоволствие приех поканата. — Усмихна се, прибра назад един кичур коса, който бе успял да се измъкне от затвора си, и едва не изпусна купчината якета. — Не знаех дали ще кацнем някъде и ще се разходим навън пеша, но за всеки случай донесох няколко якета.

Голяма, херметично затваряща се въздушна кола с две купета се показа съскайки иззад ъгъла и кацна с въздишка до тях. Предната врата се отвори, Ворсоасон слезе и поздрави съпругата и сина си. От предната седалка професорът наблюдаваше с усмивка краткото объркване по разпределянето на двете купета между шестимата пътници, но Николай бързо разреши въпроса, като настоя да седне както до дядо си Вортис, така и до татко си.

— Може би днес Вение ще ни бъде пилот? — свенливо предложи мадам Ворсоасон.

Мъжът й й хвърли неочаквано злобен поглед.

— Напълно съм в състояние да пилотирам.

Устните й помръднаха, но тя не възрази. „Избирай, милорд ревизор — помисли си Майлс. — Кое предпочиташ — да те вози човек, който навярно страда от първите симптоми на дистрофията на Ворзон, или комарец със силно патриотично чувство, чиято кола е пълна с изкушаващи бараярски ворски мишени?“

— Аз нямам предпочитания — съвсем искрено измърмори той.

— Донесох якета… — каза мадам Ворсоасон и им ги раздаде. Тя, съпругът й и Николай облякоха собствените си. Професорът срещна известни затруднения със средните копчета на временно поверената му и принципно принадлежаща на Ворсоасон дреха.

Дебело подплатеното яке, което Екатерин подаде на Майлс, беше нейно — моментално заключи той, воден от аромата, уловен в подплатата. Навлече го и прикри дълбокото вдишване, свирайки нос в яката.

— Благодаря, ще свърши чудесна работа.

Ворсоасон пъхна глава в задното купе, извади дихателни маски и им ги раздаде. Двамата с Вение си имаха свои с имената им, изписани отстрани. Останалите бяха с надпис „посетител“ — една голяма, две средни и една малка.

Мадам Ворсоасон преметна своята през ръката си и се наведе да нагласи маската на Николай, проверявайки нивата на енергийно захранване и кислород.

— Вече ги проверих — каза Ворсоасон. В гласа му се долавяше раздразнение. — Не е необходимо и ти да го правиш.

— О, извинявай — каза Екатерин. Но Майлс, който по навик проверяваше своята, забеляза, че тя довърши проверката преди да се заеме със своята маска. Забеляза го и Ворсоасон. И се намръщи.