Лоис Бюджолд - Комар

Мъжът, който бе представен като шеф на Микробна рекласификация, се усмихна малко криво на Суда и се обърна към ревизорите.

— Ами да, така е. Бактериите направиха истински бум. Както нашите култури, така и дивите видове. Внесени са почти всички земни видове. За съжаление, микробният живот има склонността да се адаптира към околната среда по-бързо, отколкото околната среда се адаптира към нас. Отделът ми няма и миг почивка в усилията си да не изостава от мутациите. Както винаги, светлината и топлината са недостатъчни. А, честно казано, господа, същото се отнася и за отпусканите средства. Въпреки че нашата микрофлора расте бързо, тя и умира бързо и повторно освобождава в атмосферата въглеродните си съставки. Трябва да преминем към по-висши организми и да ограничим излишъка от въглерод според изискванията на плана за първото хилядолетие. Може би ти ще искаш да вземеш думата по този въпрос, Лиз? — обърна се той към една приятно закръглена дама на средна възраст, която бе представена като шеф на Въглеродна редукция.

Тя се усмихна доволно, от което Майлс заключи, че нещата в отдела й вървят добре.

— Да, господа. Разполагаме с немалко по-висши растителни форми, за които се грижим както в естествените условия на основните ни тестови участъци, така и в лабораториите ни, където ги подлагаме на генетично развитие и подобрение. Засега най-големият ни успех е при устойчивите на студ и въглероден двуокис торфени блата. Наистина, те се нуждаят от течна вода и, както всичко останало, биха се развивали по-добре при по-висока температура. Най-добре би било да се разположат в много ниски области, така че ограничаването на въглерода да бъде наистина дългосрочно, но в сектор „Серифоза“ нямаме такива. Така че се спряхме на най-големите падини, с които разполагаме, райони, които, след освобождаването на течна вода от полюсите, един ден ще бъдат покрити с езера и малки морета и уловеният въглерод ще бъда заключен под утаечна шапка. Ако се заложи правилно, процесът ще се развива напълно самостоятелно, без по-нататъшна намеса от наша страна. Ако ни се отпуснат необходимите средства, за да удвоим или утроим площта, заета с плантации, през следващите няколко години… е, тук са записани предвижданията ми. — Вортис прибра още един инфодиск. — Започнахме разработването на няколко тестови участъка за по-големи растения, чието предназначение е да оформят следващия слой над блатата. Тези по-големи организми са безкрайно по-поддатливи на контрол от бързо мутиращата микрофлора. Дори на този етап сме готови да разширим участъците им. Но за тях заплахата от намалената светлина и топлина е още по-голяма. Наистина трябва да разполагаме с достоверна преценка колко време ще отнеме поправката на огледалото, преди да продължим с плановете си по засаждането.

Тя фиксира очаквателно Вортис, но единственото, което той каза, бе:

— Благодаря ви, мадам.

— Планирали сме полет над торфените плантации за днес следобед — уведоми я Ворсоасон, за да я удовлетвори поне временно.

Срещата продължи в същия дух, докато не се изказаха всички шефове на отдели, засипвайки ги с повече, отколкото Майлс искаше да знае за тераформирането на Комар, и с обиколни и не толкова обиколни апели за увеличаване на средствата, отпускани от Империята. И на светлината и топлината. „Властта корумпира, но ние искаме енергия.“ Само от Счетоводство и Управление на отпадъчната топлина бяха успели да приготвят допълнително копие от докладите си за Майлс. Той потисна внезапно обзелото го желание да посочи този факт някому. Наистина ли държеше на още неколкостотин хиляди думи, с които да се приспива вечер? Докато всички си кажат приказката, най-новите му белези започнаха да прещракват болезнено, без да се брои вчерашното физическо натоварване от външната инспекция на осакатеното огледало в компресионен костюм. Стана от стола си много по-непохватно, отколкото бе възнамерявал. Вортис понечи да го прихване за лакътя, но Майлс смръщи чело и професорът бързо се отказа. Не че наистина се нуждаеше от нещо за пиене, просто искаше да пийне.

— А, администратор Суда — каза Вортис, когато шефът на отдела по управление на отпадъчната топлина мина покрай тях на път за вратата. — Мога ли да поговоря с вас, ако обичате?

— Разбира се, милорд ревизор.

— Има ли някаква специална причина да не помогнете на онзи млад човек, Фар, да открие изчезналата си приятелка?

— Не ви разбрах.

— Човекът, който е търсил бившата ви служителка Мари Трогир. Имаше ли някаква причина да не му помогнете?