Лоис Бюджолд - Комар

Много ясно изразени страхове, доколкото си спомняше Майлс от часовете си по комарска история. Хвърли бърз поглед към Вортис. Професорът изглеждаше напълно доволен от образователната лекция на Вение.

— Всъщност — продължи Вение — по-късните проучвания показали, че водният лед в полярните шапки е по-дебел, отколкото се смятало първоначално, макар и не в такова изобилие като на Земята. И така започнала борбата за топлина и светлина.

Майлс напълно разбираше ранните комарци. Самият той питаеше страстна ненавист към студа и тъмнината.

— Предците ни построили първото слънчево огледало, заменено едно поколение по-късно с нов модел. — Холовиден макет, отново в нереален мащаб, се появи до планетата и бавно се преля в друг. — Век по-късно той на свой ред бил заменен от този, който познаваме и днес. — Шестоъгълникът със седем диска се появи над холоплочата и започна да обикаля около планетата. — Слънчевото греене при екватора се увеличило достатъчно, за да позволи съществуването на течна вода и зараждането на растителност, която намалявала концентрацията на въглерод и освобождавала при фотосинтезата така необходимия кислород. През последвалите десетилетия в горните слоеве на атмосферата пълноспектрална смес от изкуствени парникови газове била освободена с цел да спомогне задържането на новата енергия. — Вение протегна ръка към таблото и четири от седемте диска на огледалото изгаснаха. — После ни сполетя катастрофата. — Комарците около масата се взираха мрачно в осакатеното огледало.

— Спомена се за преценка на бъдещите щети от охлаждането. В цифри? — любезно го подкани Вортис.

— Да, милорд ревизор. — Вение плъзна един диск по полираната повърхност на масата към професора. — Администратор Ворсоасон ми каза, че сте инженер, и аз записах всички изчисления на диска.

Човекът от Управление на отпадъчната топлина, Суда, също инженер, примигна и прехапа палеца си при това наивно неведение за статута на Вортис в инженерните науки. Самият Вортис каза единствено:

— Благодаря.

„А моето копие къде е?“ — не попита на глас Майлс.

— Бихте ли били така добър да резюмирате заключенията си за нас, неинженерите, Сер Вение?

— Разбира се, лорд ревизор… Воркосиган. Сериозните щети върху флората и фауната ни в най-северните и най-южните ширини, не само в сектор „Серифоза“, а по цялата планета, ще се усетят след един сезон. С всяка следваща година положението ще се влошава, а в края на петата кривата на охлаждане се покачва бързо към границата на екологичната катастрофа. Слънчевото огледало е било построено за двайсет години. Моля се да не ни е нужно също толкова време, за да го поправим. — Върху видеоплочата полярните шапки пълзяха като бели тумори и заплашваха да погълнат цялата планета.

Вортис погледна Суда и каза:

— Следователно на преден план излизат други източници на енергия, поне като временно решение.

Суда, едър мъж с големи ръце, се усмихна мрачно. Също като Вение, и той се изкашля преди да започне:

— В ранните етапи на тераформиране се е смятало, че отпадъчната топлина от нашите разрастващи се куполни системи ще допринесе значително за затоплянето на планетата. С течение на времето се разбрало, че тази преценка е твърде оптимистична. Планета, чиято хидросфера е в процес на зараждане, представлява гигантски термален буфер, да не говорим колко топлина е необходима за втечняването на всичкия този лед. Понастоящем — преди инцидента — смятахме, че е най-добре да използваме отпадъчната топлина за създаването на микроклимати около куполите, един вид резервоари за следващата вълна от по-висша флора и фауна.

— За един инженер предложението, че трябва да се влага повече енергия в загубата на топлина, би прозвучало безумно — съгласи се Вортис, — но предполагам, че тук подобна идея е съвсем разумна. Какви са възможностите за пренасочване на част от синтезните реактори изцяло към производство на топлина?

— Да подгряваме моретата чашка по чашка? — Суда се намръщи. — Възможно е, разбира се, и аз бих бил единствено доволен да увеличим приложението на техниката за развитие на малки площи в сектор „Серифоза“. Икономически изгодно — не. С оглед на резултатите, би излязло по-скъпо от поправката — или разширяването — на слънчевото огледало, нещо, за което от години изпращаме петиции на Империята. Без успех. А щом вече имаш реактор, по-добре е да го използваш за поддържането на куполни системи. В крайна сметка топлината пак ще се озове навън. — Той плъзна инфодискове по масата, този път и към двамата ревизори. — Това е доклад за настоящото състояние на проблема, с който се занимава нашият отдел. — После погледна един от колегите си. — Всички ние горим от нетърпение да минем към по-висши растителни форми преди да си отидем по реда, но засега най-големият ни, ако не успех, то дейност поне, остава в границите на микробното ниво. Филип?