Лоис Бюджолд - Комар

Шкафът с маските остана зад тях, без да предизвика инцидент. Ворсоасон, вживял се в ролята си на гид, им посочваше офисите на различните подотдели, които ръководеше, без обаче да ги кани вътре. Не че имаше кой знае какво да се види в тези канцеларии. Истински интересните неща и истинската работа се намираха извън купола, в експерименталните станции, в участъците и изолираните терени, пръснати из целия сектор, където се работеше върху местната флора и фауна. В тези скучни стаи Майлс щеше да открие само… комтабла. И комарци, разбира се, много комарци.

— Насам, господа. — Ворсоасон ги въведе в една просторна стая с голяма кръгла маса за холовидео-прожекции. Изглеждаше — и миришеше — като всяка друга конферентна зала, в която Майлс бе влизал за военни или секретни инструктажи и разбори по време на рано приключилата си кариера. „Мислех, че съм се отървал от това. Изглежда, най-голямото ми предизвикателство за този следобед ще е да не заспя на масата.“ Няколко мъже и жени седяха и чакаха, попипвайки нервно тефтери за записки и видеодискове, а други двама притичаха след ревизорите с полугласни извинения. Ворсоасон посочи местата, определени за гостите — отляво и отдясно на самия него. Майлс хвърли една обща усмивка за поздрав и седна.

— Лорд ревизор Вортис, лорд Воркосиган, позволете да ви представя началниците на отдели към клон „Серифоза“ на комарския Проект по тераформиране. — Ворсоасон назова всеки от присъстващите и съответните им отдели, които, под шапката на трите основни клона — Счетоводство, Операции и Изследвания — включваха такива колоритни названия като Въглеродна редукция, Хидрология, Парникови газове, Тестови участъци, Управление на отпадъчната топлина и Микробна рекласификация. Комарци, всичките до един. Ворсоасон беше единственият бараярец сред тях. Все още прав, той се обърна към един от новодошлите.

— Господа, позволете да ви представя и Сер Вение, моя административен помощник. Вение е подготвил за вас едно резюме, след което екипът ми с радост ще отговори на въпросите ви.

Ворсоасон седна. Вение кимна поред на двамата ревизори и измърмори нещо под нос. Беше слаб мъж, по-нисък от Ворсоасон, с тревожни кафяви очи и злополучно тясна челюст, която, прибавена към стреснатото му държане, оставяше впечатлението за заек на ръба на нервна криза. Той застана на подуима с контролното табло на холовидеото, потри ръце и дълго рови из купа инфодискове, преди да се спре на един, който после върна при останалите. Изкашля се и успя някак да заговори.

— Господа. Позволете да започна с един кратък исторически преглед. — Кимна им отново, като задържа за миг погледа си върху Майлс. Вкара един диск в машината и върху видеоплочата се появи привлекателна, тоест артистично ретуширана гледка на въртящия се около оста си Комар. — Ранните изследователи на възлената връзка преценили, че Комар е подходящ кандидат за евентуално тераформиране. Нашата почти девет десети стандартна гравитация, изобилният местен резерв на газообразен азот, инертният буфер от други газове и от достатъчно вода под формата на лед, правели проблема неимоверно по-лесен за разрешаване в сравнение с такива класически студени и сухи планети като Марс, да кажем.

„Наистина са били ранни тези изследователи — помисли си Майлс, — щом са пристигнали и са се заселили тук преди откриването на далеч по-здравословни светове.“ Което бе направило подобни амбициозни проекти икономически безинтересни, освен ако вече не живееш тук, разбира се. Но пък… оставаха точките за скок.

— Имало значителни пречки обаче — продължи Вение. — Концентрацията на атмосферен въглероден двуокис била твърде висока и токсична за хората, а в същото време слънчевото греене било толкова недостатъчно, че никакъв парников ефект, било то контролиран или естествен, не можел да улови топлината, необходима за поддържането на течна вода. Вследствие на това Комар бил един мъртъв свят, студен и тъмен. Най-ранните изчисления показали, че ще е необходима повече вода, и за тази цел предците ни организирали няколко така наречени нискоударни кометни сблъсъка, на които можем да благодарим за южните си кратерни езера. — Шарен, макар и малко прекалено, рояк от светлинки бръсна долното полукълбо на планетата и се превърна в броеница от сини петънца. — Но растящата нужда от кометна вода и летливи газове в горната част на йоносферата за поддържане на орбиталните и възлови станции скоро сложила край на това. Както и страховете на ранните заселници от зле изчислени траектории, разбира се.