Лоис Бюджолд - Комар

След още няколко минути, посветени на дискусия в бетански стил, групата се раздели на две, като Ворсоасон, синът му и професорът се настаниха в предното купе, а Майлс, мадам Ворсоасон и Вение — в задното. Майлс не знаеше дали да се радва, или да съжалява за спътниците, които му се паднаха. Сигурен беше, че е в състояние да завърже приятен, макар и твърде различен разговор с всеки от тях, стига другият да не присъстваше. Всички свалиха маските на вратовете си, така че да не им се пречкат и в същото време да са подръка в случай на нужда.

Излязоха през транспортния шлюз на гаража и колата се издигна във въздуха. Вение се върна към първоначалния си скован професионален лекторски тон, насочвайки вниманието им към различните терени, върху които работеха. От тази скромна височина човек наистина можеше да придобие някаква представа за успехите на местното тераформиране, най-вече по оскъдните земно-зелени петна в падините и по мъхнатите следи от лишеи върху скалите. Мадам Ворсоасон, с лице, залепено към стъклото, задаваше на Вение достатъчно на брой интелигентни въпроси, спестявайки на Майлс усилията в тази посока, за което той й бе изключително благодарен.

— Изненадан съм, мадам Ворсоасон, че при вашия интерес към ботаниката не сте накарали съпруга си да ви намери работа в отдела — каза Майлс след малко.

— О — отвърна тя, сякаш идеята беше нова за нея. — Не бих могла да направя такова нещо.

— Защо не?

— Не би ли било връзкарство? Или някакъв вид сблъсък на интереси?

— Не и ако си вършите работата добре, в което не се съмнявам. В края на краищата, цялата бараярска ворска система разчита на семейните връзки. За нас това не е порок, а начин на живот.

Вение потисна някакъв неочакван звук, навярно сумтене, и погледна Майлс с подновен интерес.

— Защо вие да правите изключение? — продължи Майлс.

— Това ми е само хоби. Нямам достатъчно технически опит. Ще трябва да опресня значително познанията си по химия, и то само като за начало.

— Бихте могли да започнете от най-ниската техническа длъжност — и да посещавате вечерни курсове, за да попълните пропуските в знанията си. За нула време и със собствени сили може да си спечелите работа, която наистина да ви е интересна. Все трябва да наемат някого. — На Майлс със закъснение му хрумна, че ако тя, а не мъжът й, носи дистрофията на Ворзон, може да има основателни причини, поради които не се е хвърлила в едно поглъщащо толкова време и енергия предизвикателство. Усещаше някаква скрита енергия у нея, сякаш бе вързана на възли, заключена, циркулираща в омагьосан кръг, без друг отдушник освен саморазрушението. Страхът от надвисналата болест ли бе направил това с нея? По дяволите, кой от тях я носеше? Предполагаше се, че вече е велик детектив, нали така, значи би трябвало да е в състояние да разреши тази загадка.

Е, лесно можеше да го направи. Само трябваше да постъпи непочтено — да се обади в комарската ИмпСи и да поиска пълна медицинска проверка на домакините си. Просто да размаха вълшебната си ревизорска пръчка и да нахлуе в личния им живот. Не! Всичко това нямаше нищо общо с инцидента със слънчевото огледало. Както показа и тазсутрешното недоразумение с комтаблото й, беше крайно време да започне да разграничава личното от професионалното си любопитство също толкова стриктно, колкото разграничаваше личните си средства от тези, които му отпускаше Империята. Не злоупотребявай — нито с чуждите пари, нито с чуждия живот. Трябваше да си поръча табелка с това мото и да си я закачи на стената да му напомня. Поне парите не го изкушаваха. Подушваше слабия й аромат — телесния и цветните мотиви на парфюма й — на фона на пластмасата, метала и рециклирания въздух…

За учудване на Майлс, Вение каза:

— Наистина трябва да го обмислите, мадам Ворсоасон.

Изражението й, което по време на полета постепенно се бе съживило, сега отново си върна старата сдържаност.

— Аз… ще видим. Може би догодина. След като… ако Тиен реши да остане.

Гласът на Ворсоасон, по интеркома откъм предното купе, ги прекъсна, за да насочи вниманието им към торфеното блато в една дълга тясна долина под тях. Майлс не беше очаквал гледката да е толкова внушителна. Първо, цветът му бе яркозелен, и второ — беше дълго километри.

— Този вид произвежда шест пъти повече кислород от земния си предтеча — гордо отбеляза Вение.

— Значи… ако се изгубиш навън без дихателна маска, можеш ли да долазиш до него и да оцелееш, докато те спасят? — практично попита Майлс.