Лоис Бюджолд - Комар

— А парчетата от товарния кораб не се движат по права линия, така ли? — Веждите на Воркосиган подскочиха. — Имаш ли някаква идея каква е била външната сила?

Вортис сви устни.

— Имам нещо наум, но ще трябва да го обмисля внимателно. Да си поиграя с цифрите и визуалните проекции. Мисля, че мозъкът ми е започнал да остарява.

— Каква е… каква е формата на тази сила, която я прави толкова странна? — попита Екатерин, дълбоко заинтригувана от разговора.

Вуйчо Вортис остави чашата си и събра шепите си.

— Нещо такова… Обикновено в космическото пространство масата създава гравитационен кладенец, тунел, ако предпочиташ. А това прилича повече на корито.

— Движещо се от товарния кораб към огледалото? — попита Екатерин, като се мъчеше да си го представи.

— Не — каза вуйчо Вортис. — Движещо се от онази близка точка за скок към огледалото. Или обратното.

— И товарният кораб е попаднал на пътя на коритото? — попита Воркосиган. За момент изглеждаше също толкова смаян, колкото се чувстваше Екатерин.

Вуйчо Вортис не изглеждаше много по-добре.

— Не бих го заявил официално, това поне е сигурно.

— Гравитационна сила? — попита Воркосиган. — Или може би… гравитационна имплодираща пика?

— Е — неангажиращо каза чичо Вортис. — Със сигурност не прилича на никоя от силовите диаграми на имплодиращи пики, които съм виждал. Такаа… — Взе кафето си и понечи да се върне при комтаблото.

— Решихме да поизлезем — каза Екатерин. — Искаш ли пак да се поразходим из Серифоза? Да купиш подарък за професорката?

— Бих искал, но мисля, че днес е мой ред да си напиша домашното — каза вуйчо й. — Вие вървете и приятно прекарване. Макар че ако видиш нещо, което според теб ще се хареса на вуйна ти, ще ти бъда изключително признателен, ако го купиш, а след това аз ще ти върна парите.

— Добре… — Да излезе сама с Воркосиган? Бе сметнала, че вуйчо й ще бъде с тях като един вид алиби. Все пак, ако се придържаха към обществените места, това би трябвало да успокои евентуалните съмнения от страна на Тиен. Не че Тиен възприемаше Воркосиган като някаква заплаха, колкото и да беше странно. — Не се налага да ходиш отново в отдела на Тиен, нали? — О, Боже, защо й трябваше да го пита — ами ако кажеше „да“?

— Даже и вчерашните им доклади не съм прегледал още. — Вуйчо й въздъхна. — Може би ти ще се нагърбиш с тях, Майлс?…

— Да, ще им хвърля един поглед. — Очите му се вдигнаха към тревожното лице на Екатерин. — По-късно. Като се върнем.

Екатерин поведе лорд Воркосиган през парка пред блока им към най-близката станция на въздушния градски транспорт. Краката му може и да бяха къси, но стъпваше бързо и Екатерин откри, че не се налага да забавя крачка. Всъщност точно обратното. Особената вдървеност, която възпрепятстваше свободните му движения, изглежда, се появяваше и изчезваше в определени периоди на деня. Очите му също шареха бързо, докато оглеждаше внимателно пейзажа. Веднъж дори се обърна и направи няколко крачки назад, за да огледа нещо, което бе привлякло вниманието му.

— Искате ли да отидем някъде по-специално? — попита тя.

— Не знам много за Серифоза. Оставям се изцяло във вашите ръце, мадам, като мой местен гид. Последното ми голямо пазаруване бе с цел артилерийско и техническо снабдяване.

Тя се засмя.

— Това е нещо много различно.

— Не толкова, колкото би си помислил човек. За наистина скъпите неща ти пращат инженери по продажбите, които пътуват през половината галактика, за да те обслужат. Точно както леля ми Ворпатрил си купува дрехите, които, в нейния случай, също са от наистина скъпите неща. Модистите й изпращат своите любими чираци. Самият аз на стари години започнах да се привързвам към чираците.

Старите му години не бяха повече от трийсет, реши тя. Новоизсечени трийсет, също като нейните — като нова дреха, с която още не си свикнал.

— И майка ви, графинята, ли пазарува така? — Как се бе справила с мутациите му неговата майка? Доста добре, ако се съдеше по резултата.

— Майка просто си купува онова, което леля Ворпатрил й каже да си купи. Винаги съм смятал, че би се чувствала по-щастлива в старите си работни дрехи на бетански астрономически наблюдател.

Известната графиня Корделия Воркосиган беше галактически изгнаник от най-галактическия възможен вид — бетанка от колонията Бета. Прогресивната, бъкаща от високи технологии и блестяща колония Бета, или корумпираната, опасна и зловеща колония Бета, според различните политически гледни точки. Нищо чудно, че от лорд Воркосиган се носеше лек дъх на галактичност — той буквално беше наполовина галактичен.