Лоис Бюджолд - Комар

— Не, само са дискретни. — Усмивката му грейна отново. — Така че все още има известна надежда.

Защо я караше да иска да се засмее? Тя потисна зараждащия се смях.

— Искате ли да сте известен?

Очите му се присвиха, сякаш се вглеждаше в себе си.

— Сигурно бих казал нещо подобно, някога. Сега мисля… че просто съм искал да постигна нещо със собствени сили. Не се заблуждавайте, на мен ми харесва да съм син на баща си. Той е велик човек. Във всяко отношение. И за мен е привилегия, че го познавам. Но въпреки това си имам една тайна фантазия, в която, поне веднъж, някъде и по някакъв повод представят Арал Воркосиган като бащата на Майлс Нейсмит Воркосиган.

Сега тя наистина се разсмя, макар че моментално заглуши смеха си с ръка върху устата. Но той като че ли не се обиди, защото очите му се присвиха засмяно.

— Доста забавно звучи, нали?

— Не… не, не е това — побърза да отрече тя. — Просто ме се стори някакъв вид… високомерие.

— О, то е всички видове високомерие накуп. — Само дето той никак не изглеждаше обезсърчен от тази перспектива, а само зает с планирането й.

Замисленият му поглед се спря върху нея, той се изкашля и започна:

— Докато работих на комтаблото ви вчера сутринта… — Колата премина в режим на обратно ускорение и го прекъсна. Дребният мъж проточи врат, докато спираха плавно на станцията, и измърмори: — По дяволите!

— Нещо не е наред ли? — загрижено попита Екатерин.

— Не, не. — Той натисна бутона, за да вдигне купола. — Е, да видим какво има да ни предложи този космодрумен квартал…

На лорд Воркосиган, изглежда, му харесваше разходката им из организирания хаос на космодрумния квартал, макар че маршрутът, който избра, със сигурност не беше от стандартните — предпочете да обикалят без определена посока из онова, което Екатерин определяше като нетърговската част на квартала, където хора и машини товареха и разтоварваха совалките и където се намираха общежитията и любимите кръчми на по-малко заможните астронавти. Районът беше пълен със странни хора, с всякакви цветове и размери, облечени в странни дрехи, а откъслеците от разговори на напълно непознати езици дразнеха слуха й. Погледите, които мятаха към двамата бараярци, не убягваха на Воркосиган, но не личеше да им обръща голямо внимание.

Освен това тя откри, че сред галактическите стоки, с които бяха претъпкани малките магазинчета, него определено го привлича ужасното. За няколко минути той, изглежда, сериозно обмисляше покупката на нещо, за което продавачът твърдеше, че било оригинална репродукционна лампа от двайсети век, произведена в заводите на някой си Джаксън: представляваше запечатан стъклен съд с две несмесващи се течности, които бавно се издигаха и спадаха според конвекционните потоци.

— Много приличат на червени кръвни телца, плаващи в плазма — отсъди Воркосиган, който явно не можеше да откъсне очи от осветените отдолу мехурчета.

— Но за сватбен подарък? — възкликна тя, наполовина развеселена, наполовина ужасена. — Що за пожелание биха разчели в това нещо?

— Грегор би се разсмял — отвърна той. — Рядко получава подаръци, който да го разсмеят. Но вие сте права, подходящият сватбен подарък трябва да е… подходящ. За обществена и политическа употреба, а не за лична. — Въздъхна със съжаление и върна лампата на продавача. Миг по-късно обаче промени решението си, плати я и поръча да му я доставят. — Ще му купя друг подарък за сватбата. Този ще му е за рождения ден.

След това се остави на Екатерин да го заведе в по-изисканата част на квартала, където имаше магазини с добре изложени и добре осветени бижута, произведения на изкуството и антики, както и дискретни модни ателиета от онези, помисли си тя, които биха изпратили своите талантливи ученици при леля му. Той, изглежда, ги намираше за далеч не толкова интересни, колкото галактическите вехтории няколко улици и нива по-нататък, и оживлението в очите му постепенно помръкваше, докато погледът му не попадна върху един необичаен експонат във витрината на малко бижутерийно магазинче.

Миниатюрни модели на планети, големи колкото нокътя на палеца й, обикаляха на черен фон в гравитомехур. Няколко от малките сфери бяха изложени при различни мащаби на увеличение — оказа се, че представляват съвършено картографирани повторения на истинските светове, чак до най-малките подробности. Не само реки, планини и морета, а градове, пътища и язовири бяха изобразени в реалистични цветове. Освен това линията, разделяща осветената от неосветената им част, пълзеше по миниатюрните им пейзажи в реално време, съобразено с планетарния цикъл на всяка от тях, и градовете искряха върху неосветените им половинки като живи бижута. Можеха да се използват за висящи обици или да се окачват на верижки вместо медальон. Включени бяха повечето планети от възлената връзка, включително колонията Бета и Земята, която се предлагаше и във вариант с луната си, обикаляща около нея на длан разстояние, макар да не беше съвсем ясно как тази двойка може да се окачи като бижу на нечие тяло. Цените, към които Воркосиган дори не погледна, бяха възмутителни.