Лоис Бюджолд - Комар

— Добре.

— Миналото е платено. Все пак уведомете ме за погребението на Тиен. Бих искал да присъствам, ако мога. — Намръщи се. — И аз дължа нещо там.

Тя поклати мълчаливо глава.

— Във всеки случай, обадете ми се, когато се приберете с вуйна си във Ворбар Султана. — Погледна отново професорката. — Двамата с Ники ще останат при вас за известно време, нали? — Екатерин не можа да прецени дали последното бе изречено като въпрос, или като настойчива молба.

— Да, разбира се. — Вуйна Вортис се усмихна.

— Тук са всичките ми адреси. — Той се обърна отново към Екатерин и й подаде един лист. — Номерата на резиденция Воркосиган във Ворбар Султана, в Хасадар и във Воркосиган Сърло. В Хасадар търсете господин Ципис — той се занимава с бизнес-делата ми, мисля, че ви споменах за него, и обикновено знае къде да ме намери. А този номер е в Имперската резиденция — там винаги знаят къде да ме намерят. По всяко време, ден и нощ.

Вуйна Вортис се облегна назад, с пръст на долната устна: наблюдаваше го с нарастващ интерес.

— Мислиш ли, че тези ще са достатъчни, Майлс? Сигурно ще успееш да се сетиш за още два-три, просто за всеки случай?

За изненада на Екатерин, той се изчерви и каза:

— Вярвам, че тези ще стигнат. А, и, разбира се, ще мога да се свържа с вас посредством вуйна ви, нали?

— Разбира се — промърмори вуйна Вортис.

— Бих искал някой път да ви разведа из моя окръг — добави той към Екатерин, избягвайки погледа на професорката. — Има какво да се види, мисля, че ще ви е интересно. В планините Дендарии започнахме мащабен залесителен проект, провеждаме и някои опити за възстановяване на унищожените от радиацията земи. Семейството ми притежава няколко плантации с лозя и клен, от който правим сироп. А и цялото проклето място е пълно с растения всъщност. Не можеш и крачка да направиш, без да се спънеш в някое.

— Може би по-нататък — неуверено каза Екатерин. — Какво ще стане с проекта по тераформиране след цялата тази каша с комарците?

— Нищо особено, предполагам. Засекретяването на инцидента ще ограничи непосредствените обществени и политически реакции.

— И в по-далечен план ли?

— Макар количеството на парите, откраднати от бюджета на сектор „Серифоза“, да е огромно в очите на отделния индивид, от гледна точка на бюрокрацията не е чак толкова голяма хапка. В края на краищата, има още деветнайсет други сектора. Всъщност повредата на слънчевото огледало ще се окаже най-значителната материална щета.

— Ще се погрижи ли Империята да го поправят? Така се надявах отново да заработи нормално.

Лицето му грейна.

— Хрумна ми една страхотна идея по този повод. Ще предложа на Грегор да обяви ремонта на огледалото — и разширяването му — за сватбен подарък. От Грегор за Лайза и от Бараяр за Комар. Ще препоръчам размерът му да се удвои, като се прибавят шестте нови панела, за които комарците се молят кажи-речи, откакто се помня. Мисля, че инцидентът може да се превърне в истински пропаганден удар, стига да се подбере подходящият момент. Ще прокараме финансовия законопроект през Съвета на графовете и министрите още преди Летния празник, докато всички във Ворбар Султана още са сантиментално настроени покрай императорската сватба.

Екатерин плесна ентусиазирано с ръце, но после колебливо попита:

— Ще стане ли? Не мислех, че старият закостенял Съвет на графовете се поддава на онова, което Тиен наричаше „романтично лигавене“.

— О — безгрижно каза той. — Сигурен съм, че ще се поддаде. Самият аз съм младши член на Съвета — все пак и ние сме хора. Освен това можем да изтъкнем, че всеки път, когато комарците погледнат нагоре — е, поне през половината от денонощието — ще виждат бараярския дар да виси над главите им и ще знаят каква е ролята му за бъдещето на децата им. Силата на внушението и така нататък. Това може да ни спести разходите по потушаването на следващата комарска конспирация.

— Надявам се — каза тя. — Според мен идеята е чудесна.

Майлс разцъфна в широка усмивка, повече от доволен. Погледна към професорката, отмести поглед, размърда се неспокойно и извади от джоба на панталона си едно малко пакетче.

— Мадам Ворсоасон, не знам дали Грегор ще ви даде медал за бързата ви мисъл и хладнокръвна реакция в дока на „Южен транспорт“, но…

Тя поклати глава.

— Не ми трябва…

— Но си помислих, че е редно да имате нещо, което да ви напомня за цялата история. Това. — Той рязко протегна ръка към нея.

Тя взе пакетчето и се засмя.