Лоис Бюджолд - Комар

Екатерин стоеше права между вътрешната врата и професорката. Възрастната жена седеше на пода, наметнала жилетката на племенницата си върху собственото си болеро. Върху лицето на Екатерин се виждаше червена следа от удар, косата й бе разчорлена, юмруците й бяха стиснати — въобще изглеждаше напълно обезумяла и направо великолепна според личното мнение на Майлс. Той се усмихна широко, протегна и двете си ръце и пристъпи напред.

Тя му метна яден поглед.

— Крайно време беше! — Мушна се покрай него и измърмори ненавистно: — Мъже!

След кратко залитане Майлс успя да прегрупира протегнатите си ръце в изискан поклон по посока на професорката.

— Професор Вортис. Добре ли сте?

— Здрасти, Майлс. — Тя примигна срещу него. Лицето й беше посивяло и имаше вид на жестоко премръзнал човек. — Била съм и по-добре, но смятам, че ще оцелея.

— Носим едно пале специално за вас. Тези здрави младежи ще ви помогнат да се настаните.

— О, благодаря ти, скъпи.

Майлс отстъпи назад и махна на медтехниците. Професорката, изглежда, остана съвсем доволна, когато я метнаха на палето и я завиха с топли одеяла. Повърхностният преглед и краткият спор завършиха с половин доза стимулант — но не интравенозно, — после палето се издигна над пода.

— Професорът ще пристигне всеки момент — увери я Майлс. — Всъщност най-вероятно ще бъде тук още преди да са прегледали и двете ви в лечебницата. Ще се погрижа да дойде право при вас.

— Толкова се радвам. — Професорката му даде знак да се приближи и когато се наведе над нея, го хвана за ухото и го целуна звучно по бузата. — Екатерин беше страхотна! — прошепна тя.

— Знам — отрони той и бръчиците край очите му се вдълбаха. Тя му се усмихна.

После се дръпна от палето и се приближи до Екатерин с надеждата, че примерът на вуйна й може да я вдъхнови — не би имал нищо против някой малък знак на благодарност…

— Май не бяхте изненадана да ме видите — промърмори той. Палето потегли под ръководството на един от медиците и двамата с Екатерин го последваха. Техниците от ИмпСи любезно ги изчакаха да напуснат помещението преди да влязат в шлюза и да обезвредят бомбата.

Екатерин прибра кичур коса зад ухото си — ръката й едва забележимо трепереше. Ръкавът й се плъзна, разкривайки още червени следи, и Майлс се навъси.

— Знаех, че трябва да са нашите — простичко обясни тя. — Иначе щеше да се задейства другата врата.

— Вярно. — Беше имала три часа, за да размишлява над тази възможност. — Бързият ми куриерски кораб беше бавен.

Завиха по следващия коридор, потънали в умислено мълчание. Наистина, приятно би било да се хвърли в ръцете му и да зарони сълзи на облекчение върху — е, не чак върху рамото му, но поне върху върха на главата му — пред цялата тълпа от ИмпСи, но трябваше да признае, че този й стил на поведение го възхищаваше дори повече. „Та какво е това нещо, което те прихваща при мисълта за високи жени и несподелена любов?“ Братовчед му Иван със сигурност би намерил какво да каже — нещо язвително, със сигурност. Майлс изпъшка наум при тази перспектива. Но с Иван и с другите рискове, заплашващи ухажването му, щеше да се оправя по-късно.

— Знаете ли, че спасихте живота на около пет хиляди души? — попита я той.

Тъмните й вежди се свъсиха.

— Какво?

— Устройството е било дефектно. Ако комарците бяха успели да го задействат, гравитационният откат откъм възления проход щеше да разруши станцията по подобие на слънчевото огледало и оцелелите едва ли щяха да са повече. А направо ме побиват тръпки при мисълта за материалните щети. Като си помисля как се оплакваше Илян от потрошеното оборудване, когато бях само обикновен агент по секретни операции…

— Искате да кажете… че въобще не е работело? Че съм направила всичко това за едното нищо? — Екатерин се закова на място и раменете й увиснаха.

— Как така за нищо? Познавам имперски генерали, които са се пенсионирали, без да могат да се похвалят и с половината от това. Според мен, медал трябва да ви дадат. Само дето цялата тази история накрая ще я потулят с параф „строго секретно“, всъщност ще им се наложи да измислят цяло ново ниво на секретност, в което да я вместят. А после да засекретят секретността.

Екатерин издаде устни, не особено весело.

— И какво ще правя с нещо толкова безполезно като медал?

Майлс си помисли иронично за съдържанието на едно конкретно чекмедже в замъка Воркосиган.

— Може да си го сложите в рамка. Или да го използвате за преспапие. Да го бършете редовно от прах.