Лоис Бюджолд - Комар

— Има да свърши още няколко неща тук. От комарската ИмпСи ни изпратиха специален отряд от експерти и техници, които да разчистят и документират кашата, която сте забъркали на дока на „Южен транспорт“…

— О, съжалявам… — по навик започна тя.

— Не, не, беше прекрасна каша. Самият аз не бих могъл да забъркам по-хубава, а имам богат опит в кашите. Както и да е, той трябва да ръководи работата им, а след това да се върне на Комар и да състави секретна научна комисия, която да проучи устройството, да установи ограниченията му и така нататък. А на мен щабът ми изпрати няколко супер разпитвачи, които трябва лично да уведомя за ситуацията преди да им предам затворниците. Капитан Воржие не остана много доволен, че не допуснах никой от местните хора до разпитите на конспираторите, но аз вече обявих ограничен достъп до всички подробности по този случай, така че той просто нямаше късмет. — Майлс се изкашля. — С вуйчо ви решихме аз да замина директно за Ворбар Султана и лично да запозная император Грегор с първоначалния доклад. Досега е получавал само сводки от ИмпСи.

— О! — възкликна стреснато тя — Тръгвате толкова скоро?… Ами нещата ви — не би трябвало да заминавате без пристъпния си стимулатор, нали?

Той потри несъзнателно слепоочието си. Превръзките бяха изчезнали от китките му, забеляза тя, оставяйки само бледочервени гривни от нови белези. Които да прибави към колекцията си.

— Помолих Тумонен да ми опакова нещата и да ги изпрати тук по екипа от щаба. Пристигнаха преди няколко часа, така че съм напълно оборудван. Добрата стара ИмпСи — така ме вбесява понякога. Тумонен ще получи огромна черна точка, защото конспирацията в серифозкото тераформиране е била на негова територия, макар че всъщност Имперската счетоводна служба е трябвало да реагира първа. А онзи идиот Воржие ще обере похвалите. Няма справедливост.

— Горкият Тумонен. Той ми харесва. Не можете ли да направите нещо?

— Мм, отклоних една покана да поема вътрешните дела на ИмпСи, така че не, мисля, че ще е най-добре въобще да не се опитвам.

— Ще запази ли работата си?

— Още не може да се каже със сигурност. Казах му да ми се обади, ако усети, че военната му кариера зацикля. Мисля, че ще мога да се възползвам от услугите на един добре обучен помощник в тази моя ревизорска служба. Работата ще бъде нередовна обаче. Ключовата дума в моя живот.

Засмука замислено долната си устна и погледна Екатерин.

— Прекатегоризирането на този случай от обикновено присвояване в нещо далеч по-сериозно ще се отрази и на онова, което можете да кажете на Ники, за съжаление. Цялата история е на път да се озове в една секретна черна дупка, при това толкова бързо, колкото успеем да я натикаме там, и там ще си остане за дълго време. Така че няма да има граждански процес и не се налага да давате свидетелски показания, макар че от ИмпСи може да ви потърсят за някой и друг допълнителен разпит — но не с фаст-пента. Знаете ли, изпитвам огромно облекчение от факта, че се постарах нещата да се потулят временно. Но за Ники и за другите роднини на Тиен, както и за всички останали, ще остане версията, че Тиен е загинал при обикновена злополука с дихателна маска, защото е излязъл извън купола с незареден резервоар, и на вас не са ви известни никакви други подробности. Мадам Вортис, това се отнася и за вас.

— Разбирам — каза професорката.

— Чувствам се едновременно облекчена и объркана — бавно каза Екатерин.

— След време съображенията за безопасност ще се смекчат. Тогава ще трябва да направите преоценка на проблема — когато, ами, когато много неща може да са се променили.

— Чудех се дали, заради честта на името, което носи Ники, дали не трябва да се опитам да върна на Империята парите от подкупи, които е взел Тиен.

Майлс, изглежда, се стресна.

— В никакъв случай! Ако някой дължи нещо, това е Фоскол. Тя ги е откраднала първа. А от нея със сигурност няма да си върнем и стотинка.

— Все пак имам някакъв дълг — сериозно каза тя.

— Тиен изплати дълговете с живота си. Вече няма взимане-даване с Империята, уверявам ви. С Императорския глас, ако е необходимо.

Екатерин се замисли над думите му. Смъртта наистина заличаваше дълговете. За разлика от спомена за болката — този оздравителен процес щеше да отнеме повече време. „Твоето време вече си е само твое.“ Виж, това я караше да се чувства странно. Можеше да се възползва от всичкото време, което си поиска, от което се нуждае. Богатство, за което не е и сънувала. Кимна.