Лоис Бюджолд - Комар

Мадам Радовас я погледна.

— Поддържах съпруга си. Ако не го бях правила… може би още щеше да е жив. Уморена съм, Лена.

— Може би трябва да си починеш преди да решиш — неуверено каза Фоскол.

Погледът, който получи от мадам Радовас в отговор на тази си реплика, я накара да сведе очи.

Мадам Радовас се обърна към Суда.

— Вярваш ли му, че устройството не работи?

Бръчките по челото на Суда се врязаха дълбоко.

— Да. Боя се, че да. В противен случай щях да гласувам различно.

— Бедният Барто. — Тя погледна към Майлс. Гледа го дълго, с някакво отнесено удивление.

Окуражен от очевидно трезвата й преценка, той я попита заинтригувано:

— Защо вашият глас е решаващ?

— Всичко това беше идея на съпруга ми, първоначално. Тази мания ръководи живота ми вече седем години. Неговият пакет от акции с право на глас винаги се е смятал за най-голям.

Колко типично по комарски. Значи Суда е бил втори по ранг и е бил принуден да заеме мястото на покойния… сега всичко това изглеждаше толкова незначително. Може би ще го нарекат на него. Ефектът Радовас. Нищо чудно.

— Значи и двамата сме един вид наследници.

— Наистина. — Вдовицата намери сили да се усмихне. — Знаете ли, никога няма да забравя лицето ви, когато онзи глупак Ворсоасон ви каза, че във формулярите му нямало място за имперска заповед. Едва не се изсмях на глас, въпреки всичко.

Майлс се усмихна за миг. Не смееше да диша. Мадам Радовас поклати невярващо глава, но не, помисли си той, във връзка с обещанията му.

— Е, лорд Воркосиган… ще приема думата ви. Пък ще видим колко струва тя. — Огледа изпитателно лицата на тримата си колеги, но когато проговори, проговори на него: — Гласувам да спрем сега.

Майлс чакаше напрегнато за признаци на несъгласие, протест, вътрешен бунт. Капел удари с юмрук по стъклената стена, която завибрира, обърна се настрани, по лицето му се гонеха силни чувства. Фоскол зарови своето в шепи. След това се възцари мълчание.

— Ами, това е то — каза Суда, изтощен до безчувственост. Майлс се запита дали новината за принципния дефект на устройството не е пречупила волята му повече от всеки аргумент. — Предаваме се, разчитайки на думата ви, че ще запазите живота ни, Лорд ревизор Воркосиган. — Той стисна силно очи, после ги отвори пак. — Сега какво?

— Поредица от разумни и бавни ходове. Първо внимателно ще лиша ИмпСи от представата за героично нападение. Те здравата си го бяха навили на пръста. След това вие ще информирате останалите от групата си. После ще обезвредите каквито там капани сте заложили и ще съберете всичкото си оръжие накуп някъде по-далеч от вас. Ще отключите вратите. После ще седнете мирно и тихо на пода на дока с ръце зад главите. В този момент аз ще пусна момчетата вътре. — И добави сериозно: — Моля ви да избягвате всякакви резки движения и неща от този сорт.

— Така да бъде. — Суда изключи комтаблото и комарците изчезнаха с примигване. Майлс потръпна, внезапно загубил ориентация, отново останал сам в малката херметически затворена стая. Имаше чувството, че крещящият човек зад стъкления параван в главата му е извадил хидравличен таран.

Отвори канал за свръзка по комтаблото и нареди медицински екип да придружи офицерите от ИмпСи и Сигурността на станцията, за да извършат ареста. Трябваше да бъдат въоръжени само и единствено със зашеметители. Последната заповед повтори два пъти, за всеки случай. Имаше чувството, че е седял на въртящия се стол векове. Когато се опита да стане, краката му се подгънаха. После хукна като луд.

Единствената отстъпка на Майлс пред тревогата на Воржие относно личната сигурност на имперския ревизор бе да мине по рампата, спускаща се към дока на „Южен транспорт“, след, а не преди осигурителния отряд. Десетината комарци, насядали на пода, се обърнаха към влизащите бараярци. След Майлс влезе техническият отряд, който се разпръсна из помещението, търсейки замаскирани капани, а след тях и медицинският екип заедно с пале на въздушна възглавница.

Първото нещо, което привлече погледа на Майлс след инвентара от живи мишени, беше преобърнатата рама в средата на дока, кацнала върху купчина обезобразени останки. Ако съдеше по диаграмите, които беше разглеждал на Комар, това трябва да беше петото устройство на Суда. На сърцето му олекна при тази необяснима, но твърде приятна гледка.

Обиколи го от всички страни и стигна до Суда, когото тъкмо претърсваха за оръжие преди да го арестуват.

— Боже, Боже! Вашият унищожител на възлени проходи, изглежда, е претърпял злополука. Но това няма да ви помогне. Разполагаме с всичките му спецификации.