Лоис Бюджолд - Комар

— Непрекъснато говорите за тиранията на Бараяр, но някак не ми се вярва, че сте получили гласовете на всички комарски акционери преди да се опитате да затворите — или да заграбите — бъдещето им. А дори да можехте да го направите, не мисля, че бихте посмели. Преди двайсет, дори преди петнайсет години, навярно бихте могли да разчитате на мнозинство. Но преди десет години вече би било късно. Дали днешните ви сънародници наистина биха искали да загубят своя най-близък пазар и всичките си търговски връзки с него? Да загубят всичките си роднини, които са се преместили да живеят на Бараяр, или своите наполовина бараярски внуци? Вашите търговски флотилии неведнъж са имали случай да се убедят, че бараярските военни ескорти са дяволски полезни. Кои са истинските тирани тук — бараярците, които, макар и слепешката, макар и с цената на грешки, се опитват да включат Комар в своето бъдеще, или комарският интелектуален елит, който цели да изключи от него всички освен самия себе си? — Пое си дълбоко дъх, за да охлади неочаквания гняв, който се бе надигнал в стомаха му при собствените му думи. Съзнаваше, че се движи по ръба с тези хора. „Внимавай, внимавай.“ — Така че ни остава само едно — да се опитаме да спасим живота на колкото се може повече хора от това крушение.

След кратко мълчание мадам Радовас попита:

— Как ще гарантирате живота ни? — Това бяха първите й дума, макар да бе следила разговора с напрегнато внимание.

— По моя заповед, в качеството си на имперски ревизор. Единствено император Грегор може да я отмени.

— И… защо император Грегор да не я отмени? — скептично попита Капел.

— Всичко това никак няма да му хареса — искрено отговори Майлс, „А аз ще трябва да му докладвам по случая, Господ да ми е на помощ.“ — Но… ако заложа думата си, не мисля, че ще я прекрачи. — Поколеба се. — В противен случай ще трябва да си подам оставката.

Фоскол изсумтя.

— Колко успокоително — да знаем, че след като умрем, вие ще си подадете оставката. Какъв край само!

Суда наблюдаваше Майлс… наблюдаваше окастрения му образ, напомни си Майлс. Не само на него му липсваше езикът на тялото. Инженерът мълчеше и обмисляше… какво?

— Вашата дума? — Капел изкриви лице в отвратена гримаса. — Знаете ли какво означава за нас думата на един Воркосиган?

— Да — спокойно отговори Майлс. — А вие знаете ли какво означава тя за мен?

Мадам Радовас наклони глава и тихият й поглед стана, ако въобще беше възможно, още по-фокусиран.

Майлс се наведе напред към излъчвателя на видеоплочата.

— Моята дума е единственото, което стои между вас и амбициозните герои от ИмпСи, които чакат да нахлуят през стените наоколо ви. Не им трябва да използват коридорите, нали се сещате. Моята дума е моята ревизорска клетва, която в този момент ме задължава да се справя с нещо, което намирам за по-ужасяващо, отколкото можете да си представите. Имам само едно име, върху което да се закълна. И то няма да важи пред Грегор, ако не важи пред вас. Но ако има едно нещо, което научих от сърцераздирателния опит на баща ми от Равноденствие, то е никога да не залагам думата си върху неща, над които нямам контрол. Ако се предадете мирно и тихо, ще мога да контролирам развитието на нещата оттам нататък. Ако се наложи ИмпСи да ви задържи със сила, всичко ше зависи от шанса, хаоса и рефлексите на няколко превъзбудени млади мъже с пушки в ръце, чиито глави са пълни с рицарски фантазии как озаптяват луди комарски терористи.

— Ние не сме терористи — разгорещено възрази Фоскол.

— Не сте ли? Мен определено успяхте да ме подложите на тормоз — студено каза Майлс.

Тя стисна устни, но Суда не изглеждаше толкова сигурен.

— Ако насъскате ИмпСи, последствията ще тежат на вашата съвест — каза Капел.

— Почти вярно наблюдение — съгласи се Майлс. — Ако насъскам ИмпСи, отговорността за последствията ще е моя. Касае се за онази дяволска разлика между това да отговаряш за нещо и това да контролираш нещо. Аз отговарям, но контролът е ваш. Сигурно можете да си представите колко вълнуващо е това за мен.

Суда изсумтя. Едното ъгълче на устата на Майлс се кривна в несъзнателен отклик. „Даа, Суда знае за какво говоря.“

Фоскол се наведе напред.

— Всичко това е само димна завеса. Капитан Воржие каза, че са изпратили за скоков кораб. Къде е той?

— Воржие е излъгал, за да спечели време, което е било негов дълг в случая. Няма да има скоков кораб. — Мамка му, това беше то. Сега имаше само два начина, по които можеха да се развият нещата. „И преди имаше само два начина.“