Лоис Бюджолд - Комар

— Двамата с капитан Воржие обсъдихме този въпрос с военния командир, милорд. На него не му се понрави идеята за внезапен наплив от, хм, случайно подбрани и непроверени хора на станцията му.

Майлс можеше да се обзаложи, че не му се е понравила.

— Ще говоря с него — каза той и въздъхна.

„Оперативният център“ на Воржие се оказа местният офис на ИмпСи. Централната комуникационна зала наистина имаше далечна прилика с тактическата зала на военен кораб, трябваше да признае Майлс. Воржие извика холовидео изображение на участъка, където се намираха доковете и шлюзовете на „Южен транспорт“. Това изображение се отличаваше с доста по-подробни технически детайли от онова, което Майлс беше изучавал през последния час. Воржие се разпростря надълго и нашироко върху плана за разположение на хората си, за времето и тактиката на нападението. Не беше лош план, като за нападение. На млади години и по време на тайни операции Майлс бе измислял също толкова гениални и идиотски неща при също толкова кратко предизвестие. Добре де… по-идиотски, жално си призна той. „Някой ден, Майлс — му беше казал веднъж шефът му от ИмпСи Саймън Илян, — се надявам да доживееш да имаш дузина подчинени същите като теб.“ Досега Майлс не беше осъзнавал, че от страна на Илян това си е било чиста проба проклятие.

Рекламната пледоария на Воржие лека-полека заглъхна в съзнанието на Майлс, заменена от повтарящия се до безкрайност запис на съобщението, оставено от Екатерин, което Воржие бе съобразил да му препрати по теснолъчевата връзка. За последните три часа беше успял да запамети всеки нюанс на гласа й. „Намирам се в контролната кабина на един от товарните докове… те всеки момент ще отворят вратата…“ Не беше казала нищо за устройството. Освен ако не бе смятала да го направи след онези част с „Кажете на лорд Воркосиган… кажете на ИмпСи…“, която беше така грубо прекъсната от лапата на Суда, стоварила се върху контролния панел на комтаблото. Колкото и да мъчеха компютъра, в размазания фон не можеше да се различи нищо освен вътрешността на контролната кабина — и математика Капел, сграбчил гаечен ключ, който, изглежда, беше готов да използва за нещо по-различно от притягането на болтове. Явно се бе въздържал все пак — от ИмпСи бяха получили видеоизображения посредством осигурителния канал при шлюза на товарния док, на които се виждаше как комарците завличат двете жени в шлюза. После Суда беше прекъснал захранването на сигнала. Тези краткотрайни образи също горяха като жигосани в мозъка на Майлс.

— Добре, капитан Воржие — прекъсна го Майлс. — Имайте готовност да приложите плана си като последен изход.

— Да бъде приложен при какви обстоятелства, милорд ревизор?

„Само през трупа ми“ — помисли, но не го каза Майлс. Току-виж Воржие не разбрал, че не се шегува.

— Преди да почнем да взривяваме стени, ще се опитам да се споразумея със Суда и приятелчетата му.

— Те са комарски терористи. Луди — не можете да преговаряте с тях!

Покойният барон Риовал беше луд. Покойният Сер Гален също беше луд, без съмнение. А и на покойния генерал Метцов не всички дъски му бяха на мястото, като си помисли човек. Майлс трябваше да признае, че във всичките онези преговори се бе долавяла определена негативна отсянки.

— Не ми липсва опит в това отношение, Воржие. Но не мисля, че доктор Суда е луд. Дори не е типичният луд учен. Просто е един дълбоко разстроен инженер. Даже може да се окаже, че тези комарци са най-разумните революционери, които съм срещал досега.

Остана така за момент, взирайки се невиждащо в шареното зловещо тактическо изображение на Воржие, докато възможностите за евакуация на станцията се бореха в главата му с догадки относно психическото здраве на комарците. Самоизмама, политическа страст, личностни характеристики, преценка… образи на Екатерининия ужас и отчаяние се въртяха като калейдоскоп в главата му. Щом от такова просторно място като комарските куполи я хващаше клаустрофобията… „Престани!“ Съзнателно извика представата за дебел стъклен параван, който се спуска между него и личния му водовъртеж от тревоги. Щом властта му тук беше абсолютна, такова беше и задължението му да разсъждава трезво.

— Всеки час се измерва със спечелен живот. Ще играем за време. Свържете ме с командира на военната станция — нареди Майлс. — След това ще видим дали Суда ще отговори по комтаблото си.

Съзнателно голото помещение, в което седеше Майлс, можеше да се намира както на съседната военна станция, така и на кораб, отстоящ на няколко хиляди километра от мястото на събитието, макар че в действителност се намираше на неколкостотин метра от доковете на „Южен транспорт“. Местоположението на Суда, когато лицето му най-после се появи над видеоплочата, не беше толкова анонимно — седеше в същата контролна кабина със стъклени стени, откъдето Екатерин бе вдигнала тревога. Майлс се чудеше кои ли техници наблюдават коридорите за движение от страна на ИмпСи и чий ли нервен пръст стои в готовност до контролното табло на външната врата на служебния шлюз. Бяха ли го настроили да реагира при смърт на контролиращия?