Лоис Бюджолд - Комар

Професорката седеше превита на пода до отсрещната стена. Не бягаше, нито се канеше да бяга. Лошо. Мадам Радовас вече беше на крака и си бе взела зашеметителя. Капел блъскаше по вратата на контролната кабина с дълъг цял метър гаечен ключ, който беше намерил незнайно откъде. Арози, чието лице беше потънало в кръв от срещата с летящо парче от разбития рог, успя да го разубеди преди блъскането му да я е заключило за вечни времена. Суда дотича с комплект електронни инструменти и двамата с Арози изчезнаха под прозорчето на вратата. През ключалката долетяха стържещи звуци, по-зловещи дори от френетичните удари на Капел.

Екатерин затаи дъх и огледа контролната кабина. Не можеше да изтегли въздуха от товарния док, защото и вуйна й беше там. Ето го и комтаблото. Дали не трябваше да започне с него? Не, действията й бяха в правилния ред. Колкото и неадекватна да беше реакцията на ИмпСи, колкото и неподходяща и некомпетентна да беше тактиката им, вече нямаше как да загубят Бараяр.

— Ало, Аварийната служба ли е? — задъхано каза Екатерин, когато видеоплочата се активира. — Казвам се Екатерин Ворсоасон… — Наложи се да спре, когато автоматичната система се опита да я пренасочи към пътнически услуги. Отхвърли „Изгубени и намерени“, избра „Сигурност“ и започна наново, без да е сигурна дали отсреща най-сетне я слуша човек, молейки се съобщението й да бъде записано. — Казвам се Екатерин Ворсоасон. Лорд ревизор Вортис е мой вуйчо. Държат ме като заложник заедно с вуйна ми — комарски терористи при шлюзовете на „Южен транспорт“. В момента се намирам в контролна кабина в един от товарните докове, но те всеки момент ще отворят вратата — Хвърли поглед през рамо. Суда бе надвил ключалката. Херметичната врата, изкривена от усилията на Капел с гаечния ключ, скърцаше и не искаше да се върне в плъзгачите си. Суда и Арози я натиснаха с рамо, изпъшкаха от усилието и тя се плъзна с няколко сантиметра. — Кажете на лорд ревизор Воркосиган… кажете на ИмпСи…

В този момент Суда се вмъкна през отвора, последван от Капел, който продължаваше да стиска гаечния ключ. Задавена от истеричен смях, с обляно от сълзи лице, Екатерин се обърна да посрещне съдбата си.

Майлс едва се сдържаше да не залепи лице до шлюзовото прозорче на куриерския кораб, докато чакаше херметичните печати на тръбата от скоковата станция да си легнат в гнездата. Когато вратата най-сетне със съскане се отвори, той се хвърли през нея с едно-единствено движение и ядосано огледа шлюзовия коридор. Комитетът по посрещането му, строил се при частния шлюз — офицерът от ИмпСи с най-висок чин на станцията и някакъв човек в синьо-оранжевата униформа на гражданската охрана — застанаха мирно след кратък пристъп на изненада. Изненада, позната му до болка — трябваше да сведат очи надолу и още надолу, докато най-после срещнат погледа му.

— Лорд ревизор Воркосиган — поздрави го Воржие, притесненият офицер от ИмпСи. — Това е групов командир Хусави, шеф на Сигурността в станцията.

— Капитан Воржие. Командир Хусави. Някакво ново развитие през последните — погледна часовника си — петнайсет минути? — Почти три часа бяха минали, откакто първото съобщение на Воржие бе превърнало пътуването му от комарска орбита в този отвратителен кошмар на трудно потискана паника. Никога куриерски кораб на ИмпСи не му се беше струвал толкова бавен и тъй като ничии ругатни по адрес на екипажа, пък било то и ревизорски, не можеха да променят законите на физиката, Майлс бе принуден да кипи мълчаливо.

— Моите хора, прикривани от хората на командир Хусави, почти са се придвижили в позиция за нападение — увери го Воржие. — Смятаме, че ще успеем да прикачим аварийна херметична тръба към външната врата на шлюза, в който се намират ворските жени, преди комарците да изтеглят въздуха. Веднага щом спасим заложниците, тежковъоръженият ни отряд може да влезе в дока на „Южен транспорт“. Оттам нататък е въпрос на минути.

— Как ли пък не — сопна се Майлс. — Няколко инженери са разполагали с няколко часа, за да се приготвят за вас. Тези комарци може и да са отчаяни, но в никакъв случай не са глупави, гарантирам ви. Щом аз мога да се сетя за реагиращ на натиск експлозив в шлюза, значи и те могат.

Господи, какъв набор от представи родиха думите на Воржие — тръбата напасната накриво или прекалено късно към външната обвивка на станцията; телата на Екатерин и професорката издухани в открития космос, защото някой облечен в скафандър умник от ИмпСи е сбъркал нещо — Майлс почти чуваше смутеното му, басово „Опа“ по аудиовръзката. Слава Богу, че Воржие не беше споделил тези подробности по-рано, когато Майлс щеше да разполага с часове, за да размишлява над тях, заседнал на борда на куриерския кораб.