— Ворските дами не могат да бъдат жертвани. Мадам доктор Вортис е със слабо сърце, както ме уведоми съпругът й лорд ревизор Вортис. А мадам Ворсоасон… просто не може да бъде жертвана. А още по-малко можем да жертваме комарците. Трябват ни живи, за да ги разпитаме. Съжалявам, капитане, но планът ви не ми допада.
Воржие застина.
— Милорд ревизор. Оценявам загрижеността ви, но вярвам, че военната операция е най-бързият и ефективен начин да се справим с положението. Гражданските власти ще направят най-добре, ако не ни се пречкат в краката и оставят професионалистите да си свършат работата.
Досега от колодата на ИмпСи му се бяха паднали двама души подред с изключителна компетентност — Тумонен и Гибс. Защо, о, защо хубавите неща не идваха по три? Нали това се очаква от тях, дяволите ги взели!
— Това е моя операция, капитане, и аз ще отговарям лично пред императора за всяка подробност. Последните десет години бях галактически оперативен агент на ИмпСи и съм си имал работа с повече скапани ситуации от всеки друг в личния състав на Саймън Илян, и много добре знам точно колко може да се издъни една професионална операция. — Потропа с пръсти по гърдите си. — Така че слезте от ворския си кон и ме информирайте както трябва.
Воржие определено изглеждаше стъписан. Хусави полагаше забележителни усилия да скрие усмивката си, което беше предостатъчно за Майлс да прецени как са стояли нещата тук. Все пак трябваше да се признае на Воржие, че се съвзе почти мигновено.
— Милорд ревизор — каза той, — моля, последвайте ме в оперативния център. Ще ви запозная с подробностите и вие сам ще прецените.
„Така е по-добре.“ Тръгнаха по коридора, почти достатъчно бързо за вкуса на Майлс.
— Има ли някаква промяна или увеличение в разхода на енергия в района на „Южен транспорт“?
— Не още — отговори Хусави. — Както наредихте, моите инженери намалиха подаваната енергия до ниво, колкото да работят животоподдържащите системи. Не знам колко енергия могат да изцедят комарците от товарния кораб за вътрешни полети, който е пристанал на дока. Суда каза, че ако се опитаме да превземем или преместим кораба, те ще отворят шлюза, в който са ворските дами, така че изчакваме. Сензорите ни за далечно наблюдение засега не отчитат нищо необичайно.
— Добре. — Озадачаващо, но добре. Майлс не можеше да си представи защо комарците още не са включили устройството си за колапс на възлени проходи в последен отчаян опит да постигнат лелеяната си цел. Дали Суда не бе открил принципния му дефект? Може би още не бе напълно готово и дори в момента комарците работеха усилено над последните поправки? Във всеки случай, активираха ли го, всички щяха да загазят здраво, защото професорът и Рива бяха стигнали до заключението — придружено с доста обезпокоително махане на ръце, — че съществува петдесет процента вероятност за обратен гравитационен удар от възления проход в мига, в който устройството бъде изключено, който ще разкъса станцията на парчета. Когато Майлс ги попита каква е техническата разлика между „шанс петдесет на петдесет“ и „не знаем“, те не можаха да му дадат категоричен отговор. На по-нататъшното теоретично прецизиране бе сложен внезапен край с пристигането на новината за патовата ситуация на станцията. В момента професорът беше на път към точката за скок, само на няколко часа след Майлс.
Завиха зад поредния ъгъл и се качиха в един асансьор. Майлс попита:
— Докъде стигнахте с евакуацията на станцията?
— Отпратихме всички пристигащи кораби, които можеха да бъдат отклонени — отвърна Хусави. — Няколко трябваше да влязат в док, за да презаредят с гориво, иначе нямаше да могат да стигнат до никоя от другите станции. — Изчака да слязат от асансьора в друг коридор и продължи: — Успяхме да евакуираме повечето от транзитните пътници и около петстотин души от нашия персонал, чиято работа не е пряко свързана с функционирането на станцията.
— Какво им казахте?
— Че има бомбена заплаха.
— Чудесно. — „И до голяма степен вярно.“
— Повечето ни съдействат. Други не.
— Хм.
— Но има сериозен проблем с транспортирането. Наблизо няма достатъчно кораби, които да евакуират всички за по-малко от десет часа.
— Ако разходът на енергия в дока на „Южен транспорт“ скочи рязко, ще трябва да качите хората на совалки и да ги прехвърлите на военната станция. — Макар Майлс изобщо да не беше сигурен, че гравитационният феномен — в случай че се състои — няма да засмуче и да повреди или унищожи и военната станция заедно с гражданската. — Оттам ще трябва да помогнат.
Читать дальше