Лоис Бюджолд - Комар

Лицето на Суда беше изпито от неприкрита умора — нямаше и следа от изпечения лъжец. Лена Фоскол седеше напрегнато вдясно от него с вид на развлечена утопистка. Мадам Радовас също беше там — лицето й наполовина в сянка зад Суда, а Капел стоеше встрани, почти извън обсега на видеопредавателя. Добре. Кворум от комарски акционери с право на глас, ако правилно разчиташе знаците. Поне дотолкова признаваха властта му на имперски ревизор.

— Добър вечер, доктор Суда — започна Майлс.

— Вие сте тук? — Суда вдигна вежди, забелязал липсата на забавяне при трансмисията.

— Ами да, за разлика от администратор Ворсоасон, аз успях да се измъкна жив от оковите си в експерименталната станция. Все още не знам дали оцеляването ми е влизало в плановете ви, или не.

— Той не е умрял наистина, нали? — прекъсна го Фоскол.

— О, напротив. — Майлс съзнателно сниши глас. — А аз трябваше да го гледам как умира, точно според сценария ви. До самия отвратителен край. Беше невероятно грозна смърт.

Тя зяпна, а Суда каза:

— Всичко това е без значение в момента. От вас искаме да чуем само едно — че сте ни приготвили скоков кораб, който да ни транспортира до най-близкия неутрален космос, Пол, или Ескобар. След като пристигнем там, ще освободим ворските дами. В противен случай ще прекъсна връзката.

— Първо имам за вас малко безплатна информация — каза Майлс. — Боя се, че не е от типа, който сте очаквали.

Ръката на Суда застина над клавиатурата.

— Продължете.

— Боя се, че вашето устройство за колапс на възлени проходи вече не се брои за тайно оръжие. Иззехме файла със спецификациите му от „Дизайн Болън“. Професор Вортис покани доктор Рива от университета в Равноденствие като консултант. Предполагам сте запознати с репутацията й?

Суда кимна предпазливо. Капел ококори очи. Мадам Радовас се взираше уморено пред себе си. Фоскол изглеждаше изпълнена с подозрения.

— И така, след като съпоставихме вашите спецификации с данните от инцидента със слънчевото огледало и с физиката на Рива — с нея имаше и един математик, Юел, ако името ви говори нещо — най-добрият специалист по анализ на грешките и най-добрият експерт по петизмерна физика в Империята, стигна се до заключението, че вие всъщност не сте успели да изобретите устройство за колапс на възлени проходи. Изобретили сте възлен бумеранг. Рива твърди, че когато петизмерните вълни са увеличили резонанса на възления проход над фазовите му граници, проходът, вместо да колабира, е върнал енергията обратно в триизмерното пространство под формата на гравитационен импулс. Именно той е разрушил слънчевото огледало и товарния кораб, както и — моля да ме извините, мадам Радовас — е причинил смъртта на доктор Радовас и Мари Трогир. Преди няколко часа екипът по вероятната причина най-после откри тялото й, приклещено в някакви отломки, които прибрали още миналата седмица.

Капел даде израз на скръбта си само с една лека въздишка, но очите му проблеснаха от събираща се влага. „Отбележи — помисли си Майлс. — Още тогава си помислих, че твърде много протестира.“ Никой не изглеждаше изненадан, затова пък унинието беше всеобщо.

— Така че, ако успеете да активирате онова ваше нещо, на практика ще унищожите тази станция заедно с петте хиляди души на борда й, както и самите себе си. А утре сутринта Бараяр все още ще си е на мястото. — Майлс остави гласа си да спадне почти до шепот. — Всичко е било напразно. Повече от напразно.

— Лъже! — яростно извика Фоскол. — Лъже!

Суда изсумтя някак странно, прекара пръсти през косата си и поклати глава. После, за огромна изненада на Майлс, се засмя.

Капел се втренчи в колегата си.

— Наистина ли вярваш, че затова стана така? Че това обяснява случилото се?

— Това би обяснило — започна Суда. — Би обяснило… о, Господи. — Гласът му заглъхна. — Мислех, че е било заради товарния кораб — каза той най-накрая. — Че се е намесил някак.

— Също така е редно да спомена — вметна Майлс, все още следейки с тревога странната реакция на Суда, — че ИмпСи арестува всички служители на Отпадъчна топлина, които оставихте в клона на „Южен транспорт“ в Равноденствие, както и семействата им. А да не забравяме и всичките ви други роднини и приятели — невинни хора, които не са знаели нищо за делата ви. Играта със заложници е кофти игра, тъжна и грозна игра, която е много по-лесно да започнеш, отколкото да приключиш. В най-лошите й варианти накрая никоя от страните не владее положението, нито получава исканото. А хората, които губят най-много, обикновено дори не участват в нея.