Лоис Бюджолд - Комар

— Вуйна ми е зле — каза Екатерин. — Тресе я и цялата е в пот. Може да изпада в шок от скоковата болест, а и сърцето й е слабо, пък и целият този стрес… Трябва да легне някъде на топло и да пийне горещ чай, най-малкото. Да я види лекар, може би.

— В момента не можем да ви доведем лекар. — Мадам Радовас надникна разтревожено покрай Екатерин към отпуснатата върху клекалото професорка. — Другото може да се уреди.

— Някои от нас не биха имали нищо против да си върнат тоалетната — измърмори Арози. — Не е много приятно да маршируваме по коридора до най-близката обществена тоалетна.

— Няма къде другаде да ги заключим — каза му мадам Радовас.

— Ами сложи ги в средата на помещението и ги дръж под око. По-късно можеш пак да ги затвориш тук. Едната е болна, а другата трябва да се грижи за нея, какво толкова могат да направят? Няма да е добре, ако възрастната дама вземе че ни умре в ръцете.

— Ще видя какво мога да направя — обърна се към Екатерин мадам Радовас и отново затвори вратата.

След малко се върна и придружи двете бараярки до едно походно легло и един сгъваем стол в края на товарния док, възможно най-далеч от всички алармени системи. Екатерин и мадам Радовас придържаха залитащата професорка, докато стигне до леглото, помогнаха й да легне и я завиха. Мадам Радовас остави Арози да ги охранява и отиде до донесе чай, след което Арози й връчи зашеметителя и се върна към работата си. Мадам Радовас благоразумно седна на няколко метра от пленничките си. Екатерин придържаше вуйна си през раменете, докато си изпие чая, след което старата дама примигна с благодарност и се отпусна с пъшкане назад. Екатерин изнесе цяло представление — току попипваше челото на професорката, разтриваше студените й ръце и въобще изглеждаше много загрижена. Зае се да приглади разрешената й сива коса и тайно заоглежда товарния док.

Устройството още стоеше върху рамата си на въздушна възглавница, но броят на плъзналите към него енергийни кабели се бе увеличил. Суда тъкмо наглеждаше свързването на един от тях към сложния набор от конвертори в основата му. Някакъв мъж, когото Екатерин не познаваше, стоеше в стъклената контролна кабина и изглеждаше много зает. Като следваше указанията му, Капел начерта прецизни тебеширени линии по пода около устройството. След като свърши, се консултира със Суда, който взе дистанционното управление и отстъпи назад. Повдигна внимателно рамата, придвижи я напред досами външната стена и я приземи точно в тебеширените очертания. Сега рогът беше насочен почти под прав ъгъл спрямо вътрешната врата на големия товарен шлюз. Дали не се готвеха да го натоварят на кораб и да го транспортират до точка, от която да го насочат към възления проход? Или можеха да го използват директно оттук?

Екатерин извади кубчето с холокартата от джоба си. Мадам Радовас изправи стреснато гръб, насочвайки зашеметителя, после видя какво е и се отпусна неспокойно назад, но не понечи да вземе картата от Екатерин. Тя провери местонахождението на доковете и шлюзовете на „Южен транспорт“ — компанията беше наела три съседни товарни дока, но Екатерин не можа да прецени в кой от тях се намират. Триизмерната холопроекция не даваше представа за външната ориентация на станцията, но според Екатерин се намираха от страната на прохода, което означаваше, че шлюзът като нищо може да гледа право срещу него. „Май не ни остава много време.“

Освен рампата, по която бяха влезли, и вратата на тоалетната, имаше още два херметични изхода. Единият очевидно беше обслужващ шлюз, водещ към открития космос, точно до товарния. Другият водеше към някакъв сектор от противоположната страна, навярно с административни офиси, в случай че това наистина беше средният док. През него явно се стигаше до най-близкия обществен коридор. Няколко комарци бяха влезли и излезли през вратата — може би използваха сектора като жилищни помещения. Във всеки случай го използваха много по-често от вратата, през която бяха влезли те. Но пък беше по-близко. Контролната кабина не предлагаше изход.

Екатерин измери с поглед другата вдовица. Странно бе, че различните им житейски пътища ги бяха довели до еднакъв край. Мадам Радовас изглеждаше уморена и съсипана. „Тази история се превърна в кошмар за всички ни.“

— Как смятате да се измъкнете, след като всичко свърши? — от чисто любопитство я попита Екатерин. „И нас ли ще вземете със себе си?“ Определено щеше да им се наложи.

— Това не влизаше в плановете ни — отговори мадам Радовас. — Докато вие двете не се появихте. Жалко. Иначе беше по-просто. Унищожаваме възления проход и умираме. Сега нищо не е ясно, само тревоги.