Лоис Бюджолд - Комар

„Вероятно не.“ Но ако Рива беше права, процесът би бил необратим — веднъж колабирал, проходът не можеше да се отвори отново. Белята щеше да е факт и ничии сълзи и молитви нямаше да върнат времето назад. Един вид политическо убийство. Суда и приятелчетата му може и да си вярваха, че са ново и по-ефективно поколение Мъченици, което ще се задоволи с посмъртната почит на народа. Бяха му се сторили твърде практични за тази цел, но кой знае? Трудният избор можеше да хипнотизира и най-интелигентния човек.

Сега Майлс вече знаеше накъде са тръгнали комарците, а може вече и да бяха там. Гражданската или военната? Гражданската трансферна станция, която обслужваше възления проход към Бараяр.

„А ти току-що изпрати Екатерин там. Сега тя е там.“ Както и професорката, както и още няколко хиляди невинни хора, напомни си той. Отхвърли решително обземащата го паника. Първо трябваше да проследи докрай нишката на мисълта си. Възможно бе Суда да има някакво убежище там, подготвено преди месеци или години. Вероятно планираше да монтира устройството си, да го насочи към прохода, да изтегли енергия от… къде? Ако е от станцията, някой можеше да забележи. Ако бяха качили устройството на кораб (а то трябва да е било на някакъв кораб, за да стигне дотам), можеха да използват енергия от кораба. Но контролът на движението и бараярските военни едва ли щяха да оставят разни кораби да се мотаят в близост до прохода без съответен план на полета.

Кораб или станция? Не разполагаше с достатъчно информация, за да реши. Но ако Суда не бе преработил из основи устройството си, заговорът, започнал с безкръвното намерение да унищожат възления проход, можеше да се изроди в кървав хаос при разрушаването на трансферната станция. Майлс и преди бе виждал катастрофи в космическото пространство. Стигаха му за цял живот.

Можеше да си представи дузина различни сценарии, като изхождаше от информацията, която бяха събрали, но само този не му оставяше нито пространство, нито време за грешка. „Започвай.“ Посегна към обезопасеното комтабло и набра щаба на комарската ИмпСи в Равноденствие.

— Тук е лорд ревизор Воркосиган. Свържете ме с генерал Ратиенс, незабавно. Случаят е спешен.

Вортис вдигна очи и го погледна.

— Какво?

— Току-що стигнах до заключението, че ако ще има екшън, то той ще се разиграе на трансферната станция до скоковата точка за Бараяр.

— Но, Майлс… не вярвам Суда да е толкова глупав, че да опита отново, след като се провали така първия път!

— За мен Суда е неизвестна величина. Да си говорил с Екатерин или с жена си?

— Да, Екатерин се обади, докато ти беше излязъл да осигуриш, ъъ, онова нещо. Настанила се е в хотел и тъкмо тръгваше да посрещне вуйна си.

— Остави ли някакъв номер за връзка?

— Да, в комтаблото е…

Лицето на генерал Ратиенс се появи над видеоплочата.

— Милорд ревизор?

— Генерале. Разполагам с нова информация, според която бегълците или пътуват към Бараярската трансферна станция, или вече са пристигнали там. Искам да наредите масирана проверка и да прекарате през сито както станцията, така и всички пристигащи кораби, при това колкото се може по-скоро. За себе си искам куриерски транспорт дотам, веднага. Ще ви дам подробностите, щом тръгна. След като задвижите нещата, искам да изпратя лично теснолъчево съобщение на, хм… — направи една бърза справка, — на този номер.

Ратиенс вдигна вежди, но каза само:

— Да, милорд ревизор. С нетърпение очаквам да чуя подробностите.

— И с право. Благодаря.

Лицето на Ратиенс изчезна. След няколко секунди комтаблото му даде знак за начало на теснолъчевата емисия.

— Екатерин — заговори бързо и настойчиво Майлс, вперил взор във видеоизлъчвателя, сякаш можеше да ускори съобщението само със силата на волята си. — Вземи професорката и се качете на първия заминаващ кораб, който откриете — за комарска орбита, за някоя от другите станции, където и да е. По-късно ще уредим да ви приберат оттам и да пристигнете вкъщи живи и здрави. Сега просто се махнете от станцията, веднага.

Поколеба се преди да завърши. Не, не му беше нито мястото, нито времето да заяви: „Обичам те“, без значение какви опасности си мислеше, че я грозят. А и всички щяха да го чуят. — Бъди внимателна. Воркосиган, край.

Когато Майлс стана да върви, Вортис неуверено попита:

— Мислиш ли, че и аз трябва да дойда с теб?

— Не. Мисля че всички вие трябва да останете тук и да намерите отговора на въпроса какво ще стане, когато някой се опита да изключи тази адска машина. А когато го направите, ми изпратете инструкции по теснолъчевия сигнал.