Лоис Бюджолд - Комар

Бягството на Суда, реши Майлс, трябва да беше подчинено на една от три логически постановки. Или бяха зарязали всичко и бяха избягали, или се бяха оттеглили временно, бяха се скрили и сега бавно и търпеливо възстановяваха базата си с намерението да опитат някой друг ден. Или бяха преработили разписанието си и бяха решили да рискуват с по-ранен удар. Чудеше се дали са подложили на гласуване това наложено от обстоятелствата решение. В края на краищата те бяха комарци и очевидно доброволци. Конспиратори аматьори — не че това е законно занятие с регистрация в данъчното. Вариант Едно не му изглеждаше вероятен, като се имаше предвид какво беше видял досега. Вариант Две изглеждаше по-вероятен, но предоставяше на ИмпСи достатъчно време да си свърши работата. Което едва ли бе убягнало от вниманието и на комарците.

„Ако ще се притесняваш, притеснявай се за Вариант Три.“ А във Вариант Три имаше много за притеснение. Отчаяните и паникьосани хора са способни на какво ли не — достатъчно бе да си спомни някои моменти от собствената си кариера.

— Професор Вортис. Доктор Рива. — Наложи се да го повтори по-високо, преди да му обърнат внимание. — Значи насочвате устройството към някой възлен проход, активирате го и то започва да помпа енергията си в него. В един момент енергията достига критичната си точка и отскача обратно към вас. Какво ще стане, ако изключите устройството преди този момент?

— Не съм сигурна — каза Рива, — но е възможно да се е случило именно това. Енергийният ритник може да е бил задействан или от превишаване на фазовите граници, или от това, че Радовас е изключил импулсния източник. Не е ясно дали понижаването на фазовата граница е непостоянно, или обратното.

— Значи… след като веднъж е активирано, устройството може на практика да се превърне в свой собствен взривител? Като го изключиш, го задействаш?

— Не съм сигурна. Би било интересно да се направи подобен експеримент.

„От подходящо разстояние.“

— Е… ако го измислите, ми свирнете, става ли? Продължавайте.

След една-две секунди, в които или смилаха въпроса му, или чакаха дали няма да измисли още нещо, с което да ги прекъсне, разговорът около масата се върна към първоначалната мешавица от английски, математически и инженерски. Майлс се облегна назад. В главата му цареше истински миш-маш от емоции, но увереността определено не беше сред тях.

Ако Суда бе препрограмирал устройството с цел да използва проходите като енергиен източник, за да взриви охраняващите ги военни станции, като един вид изненадващ пролог към сериозни военни действия… единственият начин бе да ги взриви и шестте едновременно в координация с масово комарско въстание от мащаба на онова, което бе потушил баща му. Майлс не беше напълно доволен от досегашното представяне на ИмпСи в това разследване, но групата на Суда беше малка и с отлично прикритие. Признаците за клокочещо масово недоволство биха били твърде явни и дори от ИмпСи едва ли биха ги пропуснали. Освен това главните конспиратори бяха достатъчно възрастни, за да познават последиците от подобни кръвопролития. Всеки, преживял разгрома на Комарското въстание, имаше достатъчно основания да не се доверява на другарите си също толкова, колкото и на бараярците. На Суда определено не му трябваха още комарци в заговора. А и… нямаха шест устройства. Бяха разполагали с пет, четвъртото беше унищожено, а първите три приличаха на прототипи с по-малък мащаб.

Беше като да имаш пушка само с един куршум. Тогава трябва много грижливо да подбереш мишената си.

Може би Суда все още си мислеше, че разполага с унищожител на възлени проходи, пък макар и с някои недостатъци в конструкцията. В местното космическо пространство на Комар имаше шест активни прохода, но Майлс не се съмняваше кой от тях би избрал Суда.

Единственият скоков подстъп към Бараяр. „Така ще ни отреже с един удар, да.“ От комарска гледна точка такъв заговор си заслужаваше напълно петте години усилия и поетия риск — да се затвори единствената порта на Бараяр към галактическата възлена връзка. Безкръвна революция, която със сигурност би била по вкуса на тези техничари. Така биха върнали Комар към златните дни на величието му отпреди един век — а Бараяр към черните дни на една нова Изолация. Без значение дали всички, или някой въобще, както на Комар, така и на Бараяр, иска да се върне там. Дали конспираторите си въобразяваха, че ще им бъде позволено да живеят, след като истината излезеше на бял свят?