Лоис Бюджолд - Комар

— Странно, чувал съм военните от кариерата да се оплакват от същото. Но няма ли Суда да обере славата?

— Съмнявам се, че това е дело на Суда. На бас, че го е измислил математикът, Капел, или пък горкият доктор Радовас. Трябва да го нарекат на Радовас. Той умря заради него, предполагам поне.

— Не искам никой друг да умира заради него.

— О, да — искрено се съгласи тя.

— Та какво казахте че е то, доктор Рива? — Майлс направи всичко възможно гласът му да прозвучи като на объркан студент. — Не можах да разбера.

— Техника за колапс на възлени проходи. Трябва да има някакво по-подходящо име. Чудя се дали доктор Суда не го нарича някак за по-кратко.

Лорд ревизор Вортис, който ги бе наблюдавал с неодобрително присвити очи, се вцепени, очите му се разширяваха все повече, а устните му шаваха безмълвно.

Последния път, когато стомахът на Майлс се бе държал по този начин, беше при вражески обстрел в ниска орбита. „Техника за колапс на възлени проходи? Това означава ли каквото си мисля?“

— Техника за колапс на възлени проходи — повтори с равен глас той, в най-добрия си стил за разпити с фаст-пента. — Възлените проходи колабират, но не мисля, че хората са в състояние сами да предизвикат този феномен. Няма ли да е необходимо огромно количество енергия?

— Изглежда, са намерили начин да заобиколят това. Резонанс, петизмерен резонанс. Амплитудно усилване. Затваря прохода завинаги. Не мисля, че ще работи и в обратната посока обаче. Не може да е антиентропично.

Майлс погледна към Вортис. За него думите й явно имаха смисъл. Добре.

Доктор Рива размаха замечтано ръце.

— Високо, по-високо, още по-високо и бум! — Изкиска се. Типично фаст-пентно кискане, от онзи обезпокоителен вид, който означаваше, че на някакво друго ниво в разбъркания й от наркотика мозък жената въобще не се киска. Вероятно пищи. Точно като Майлс… — Само дето — добави тя — някъде има нещо много сбъркано.

„Не е лъжа.“ Майлс отиде до масата, взе хипоспрея с антидота и вдигна поглед към Вортис.

— Искаш ли да добавиш още нещо, докато е в това състояние? Или е време да се върнем към нормален режим?

По лицето на Вортис все още се четеше онова разсеяно, вглъбено изражение — изглежда, зъбчатите колелца в мозъка му се въртяха на бързи обороти, преосмисляйки всичко научено по време на разследването в светлината на тази нова, революционна идея. Вдигна очи и погледна глуповато хилещата се Рива.

— Мисля, че се нуждаем от всеки мозък наоколо. — Веждите му се смръщиха в израз, подобен на болка. — Разбираемо е защо се е поколебала да сподели теорията си с нас. Ако наистина е вярна…

Майлс се приближи до Рива с втория хипоспрей.

— Това е антидот на фаст-пентата. За по-малко от минута ще неутрализира наркотика в кръвообращението ви.

За негово учудване, тя вдигна рязко ръка да го задържи.

— Чакай. Разбрах. Почти го виждам, пред очите ми е… като холопроекция… енергиен пренос, поток… полеви резервоар… чакай.

Затвори очи и отпусна главата си назад. Стъпалата й затропаха леко и ритмично по пода. Усмивката й идваше и си отиваше, идваше и си отиваше. Най-накрая очите й се отвориха внезапно и тя впери напрегнат поглед във Вортис и каза:

— Ключовата дума е еластичен отскок. Запомни го. — После погледна Майлс и протегна вяло ръка. — Хайде, милорд. — Изкиска се отново.

Майлс впръска хипоспрея върху синята вена от вътрешната страна на лакътя й. Чу се кратко изсъскване. Поклони й се леко, отстъпи назад и зачака. Отпуснатите й крайници се напрегнаха, тя зарови лице в шепите си.

След минута вдигна отново очи и примигна.

— Какво казах току-що? — обърна се тя към Вортис.

— Еластичен отскок — повтори професорът, като я гледаше настойчиво. — Какво означава това?

За момент Рива не каза нищо, само се взираше в краката си.

— Означава… че напразно се компрометирах. — Устните й се свиха горчиво. — Устройството на Суда не работи. Или поне не става за колапс на възлени проходи. — Изправи гръб, отърси се и се протегна. Явно усещането за собственото й тяло бе започнало да се връща, докато антидотът препускаше из кръвообращението й. — Мислех, че от това нещо ще започна да повръщам.

— Реакциите са различни при всеки човек — обясни Майлс. В интерес на истината, точно такава реакция не беше виждал досега. — Онзи ден разпитвахме една жена, на която й се стори много отпускащо.

— Имаше изключително странен ефект върху вътрешното ми зрение. — Тя погледна с уважение хипоспрея. — Може някой ден да го използвам нарочно.