Лоис Бюджолд - Комар

„Искам да съм там, когато го направите.“ Майлс бе връхлетян от внезапната вълнуваща представа как използва наркотика за усилване на собствените си прозрения — готов ум, само притоплете! — после разочаровано си спомни, че на него фаст-пентата не му действаше по този начин.

Рива го погледна.

— Ако въобще изляза от бараярските затвори. Арестувана ли съм?

Майлс засмука устната си.

— За какво?

— Нарушаването на клетвата за вярност и служебна тайна не се ли смята за държавна измяна?

— Не сте нарушили никаква клетва за служебна тайна. Засега. Колкото до другото… когато двама имперски ревизори твърдят, че не са видели нещо, то става във висша степен невидимо.

Вортис внезапно се усмихна.

— Мислех, че сте се клели да казвате истината, лорд ревизор.

— Само на Грегор. Какво ще кажем на останалата част от вселената подлежи на преоценка. Просто не тръбим наляво и надясно за тази подробност от правата и задълженията си.

— Това, уви, е вярно — въздъхна Вортис.

— Как ще обясните пред ИмпСи липсващите дози наркотик?

— Първо, аз съм имперски ревизор и не е необходимо да обяснявам нищо на никого. Най-малко на ИмпСи. Второ, използвали сме го експериментално, за да усилим научните си прозрения. Което е самата истина, така че се връщам на СТАРТ и си прибирам премията.

Устните й се извиха в искрена, макар и смутена усмивка.

— Разбирам. Струва ми се.

— Накратко, това въобще не се е случвало, вие не сте арестувана и ни чака работа. От чисто любопитство обаче, преди да съм повикал младшите ни колеги… бихте ли ми разяснили в резюме пътя на разсъжденията си? На нематематичкски език, моля.

— То по принцип си е нематематическо засега. Ако не мога да го покрепя с някакви реални цифри… тогава просто ще трябва да го отпиша като интересна халюцинация.

— Изглеждахте доста убедена в думите си.

— Бях шокирана. Не толкова убедена, колкото зашеметена.

— С шемета на надеждата?

— Със… и аз не знам точно. — Тя поклати глава. — Все още може да се окаже, че греша, и няма да ми е за пръв път. Но предполагам сте запознат с примери за положителна обратна вълнова връзка при резонантни явления — при звуковите вълни например?

— Ехото, да.

— Или чистата нота, която чупи винени чаши. И при строителните конструкции — знаете ли защо войниците трябва да нарушат маршовата стъпка, докато преминават по мост? Така че резонансът от стъпките им да на събори конструкцията.

Майлс се ухили.

— Даже го видях веднъж. Картинката включваше дружина имперски скаути, церемония по внасяне на знамето, дървен мост и братовчед ми Иван. В резултат двайсет дяволски противни тийнейджъри цопнаха в реката. — И добави към професора: — Онази вечер не ми позволиха да марширувам с тях, защото ръстът ми щял да нарушава симетрията. Така че ги гледах от задните пейки. Беше фантастично. Бях на тринайсет години, но скъпият спомен ще огрява душата ми за цял живот.

— Разбра ли, че ще се случи, или ти дойде като гръм от ясно небе? — заинтригувано попита професорът.

— Разбрах, че ще се случи, макар и не много преди мостът да се срине, признавам си.

— Хм.

Рива вдигна вежди, облиза устни и започна:

— Възлените проходи резонират в петизмерното пространство. Съвсем леко и с много висока честота. Смятам, че устройството на Суда излъчва петизмерен енергиен импулс, прецизно настроен към естествената честота на възления проход. Енергийната мощност на импулса е слаба в сравнение с латентните енергии, присъщи за структурата на проходите, но ако той е правилно настроен, може да… не „може“, а със сигурност ще засили постепенно амплитудата на възления резонанс, докато той не прескочи фазовите си граници и не колабира. Или, по-скоро, групата на Суда си е мислела, че ще колабира. Според мен е станало нещо по-сложно.

— Еластичен отскок? — обнадеждено й подсказа Вортис.

— В известен смисъл. Това, което според мен се е случило, е следното — импулсът е увеличил резонантните енергии, докато фазовите граници са отскочили и енергията внезапно се е върнала в триизмерното пространство под формата на насочена гравитационна вълна.

— Мили Боже — възкликна тихо Майлс. — Искате да кажете, че Суда е намерил начин да превърне цял възлен проход в гигантска имплодираща пика?

— Мммм… може би — каза Рива. — Само не знам дали това е била целта им. Първата хипотеза ми звучеше по-смислено от политическа гледна точка — поне за мен, като комарка. Направо ме изкушаваше. Чудя се дали и те са били изкушени? Ако наистина е искал проходът да служи като един вид имплодираща пика, не виждам как е смятал да я насочи. Мисля, че гравитационният импулс се е върнал по първоначалния си вектор. Не знам дали Радовас се е самоубил, но имам неприятното усещане, че може сам да се е прострелял.