Лоис Бюджолд - Комар

— Боже… — прошепна Вортис. — А товарният кораб…

— Ако експерименталната им площадка наистина се е намирала на станцията, обслужваща огледалото, намесата на товарния кораб е била просто лош късмет. Чиста случайност. Набутал се е право в гравитационния импулс и е бил разкъсан, после е бил запратен към слънчевото огледало и кашата е станала пълна. Ако пък устройството е било на товарния кораб… резултатът щеше да е същият.

— Включително и кашата — жално отбеляза Вортис.

— Но… но все още нещо не се връзва, при това никак. Предполагам, че сте изчислили повечето от енергийните вектори, свързани с катастрофата, нали?

— Не веднъж и не два пъти.

— Сигурен ли сте в цифрите, които ми дадохте?

— Да.

— И сте поставили граници на енергията, която устройството е можело да трансферира за различни периоди?

— Има някои доста точни и очевидни инженерни ограничения на потенциалния му енергиен максимум — потвърди Вортис. — Обаче не знаем колко време е можело да работи в този режим.

— Е — специалистката по петизмерна физика пое дълбоко дъх, — освен ако не е работило в продължение на седмици и Радовас и Трогир не са били видени на планетата много по-късно, мисля, че от възления проход е излязла много повече енергия, отколкото е влязла в него.

— Откъде?

— Вероятно от дълбочинната структура на прохода. Някак. Освен ако не приемете, че Суда е изобретил и вечния двигател, което противоречи на моята религия.

Вортис изглеждаше дяволски превъзбуден.

— Това е прекрасно! Майлс, извикай Юел. Извикай Д’Емори. Трябва да проверим онези цифри.

Когато Д’Емори и Юел се върнаха, учените изпаднаха в масов транс, така че никой не се сети да задава неудобни въпроси за фаст-пентата. Д’Емори със сигурност щеше да се сети по-късно. Майлс реши, че ще се държи твърдо и уклончиво. Рива явно не искаше да хаби време и умствена енергия в сръдни, когато можеше да се потопи в дълбините на физиката, но ако по-късно решеше да му иска обяснение, все щеше да я омилостиви някак. Засега Майлс се настани удобно, наострил уши и очи, с чувството, че разбира едно от всеки три изречения.

Така… дали Суда в момента си въобразяваше, че държи в ръцете си разрушител на възлени проходи… или гигантска имплодираща пика? Беше откраднал голяма част от техническите данни, събрани след инцидента с огледалото. Разполагаше с почти същите цифри, с които разполагаше и Вортис, и с почти същото време, за да ги обмисли. Като едновременно с това бе трябвало да ръководи сложната евакуация на дузина конспиратори и няколко тона оборудване, напомни си Майлс. Бил е доста зает. Разбира се, на него не му се е налагало да губи време да възстановява плановете на устройството си, разчитайки единствено на непълни спецификации.

Но гравитационният лъч от експерименталния възлен проход близо до слънчевото огледало трябва да бе изненадал Радовас — него съвсем за кратко — и Суда. Инцидентът бе сложил край на изследванията им, бе им стоварил двама имперски ревизори на главата и ги бе принудил да бягат. Нямаше логика — никаква логика — да се приема унищожаването на огледалото като планиран саботаж и самоубийство. Ако някой бе искал да вдига бараярци във въздуха, наоколо имаше доста по-съблазнителни мишени. Като военните станции, охраняващи всеки възлен изход в местното космическо пространство на Комар. Ако приемеше варианта за имплодиращата пика, устройството нямаше да им бъде от кой знае каква полза като оръжие, докато не измислят начин да го насочват и към някой друг, освен към себе си. Макар че ако човек можеше тайно да го внесе на борда на някоя военна станция, да го активира и да изчезне преди да е гръмнало…

Беше ли разбрал вече Суда какво се е случило? Разполагаше с данните, да, но специалистът му по петизмерна физика беше мъртъв. Арози беше обикновен младши инженер, а в академичното досие на математика Капел нямаше данни за гениални постижения в областта на математиката. Вортис бе успял да привлече най-добрия експерт по петизмерна физика на планетата, да не споменаваме вундеркинда Юел, който, както забеляза Майлс, в момента спореше с Вортис по някакъв математически проблем и изглежда, побеждаваше. Ако разполагаше с данните и с достатъчно време, Радовас би могъл да направи същия принципен пробив като Рива, но Суда не беше Радовас, а и настоящото му положение на беглец едва ли благоприятстваше научни занимания. Освен ако не беше намерил заместник на Радовас… Майлс си отбеляза да накара хората от ИмпСи да проверят дали през последните седмици не е изчезнал още някой комарски експерт по петизмерна физика.