Лоис Бюджолд - Комар

— Да, милорд ревизор.

Майлс изчака Д’Емори да излезе заедно с доктор Юел, след това влезе в дългата стая и заключи вратата. Професор Вортис и доктор Рива го изгледаха озадачено.

— За какво е това? — попита доктор Рива, когато Майлс остави комплекта на масата и го отвори.

— Доктор Рива, моля и настоявам за малко по-откровен разговор от този, който вече проведохме. — Вдигна хипоспрея и нагласи дозатора според теглото й. Тест за алергичност? Не го смяташе за необходим, но тестът беше част от стандартната оперативна процедура — щом може да играе на сигурно, защо да рискува да сгреши? Отлепи една тестова лента от навитата ролка и се приближи до стола й. Тя беше твърде изненадана, за да му се противопостави, когато взе ръката й, обърна я и притисна лентичката към вътрешната страна на китката й, но после веднага я дръпна към себе си. Майлс я пусна.

— Майлс — развълнувано каза професор Вортис, — какво правиш? Не можеш да я подложиш на фаст-пента… доктор Рива е тук по моя покана!

Думите му не се различаваха много от типичното ворско предизвикателство, което в лошите стари времена обикновено завършвало с дуел. Майлс си пое дълбоко дъх.

— Милорд ревизор. Доктор Рива. Досега направих две сериозни грешки в това разследване. Ако бях избегнал която и да било от тях, вашият племенник щеше още да е жив, щяхме да сме задържали Суда преди да замине с цялото си оборудване и сега нямаше да седим на дъното на дълбока тактическа дупка и да си играем с детски пъзели. По същество и двете грешки бяха еднакви. Първия ден, когато разглеждахме постиженията на комарското тераформиране, не настоях Тиен да кацне тук с въздушната кола, макар че исках да разгледам мястото. А втората вечер не настоях да подложим мадам Радовас на разпит с фаст-пента, макар че ми се искаше да го направя. Вие сте специалистът по анализ на грешките, професоре. Смятате ли, че греша?

— Не… Но ти нямаше откъде да знаеш, Майлс!

— О, имаше, и още как. Точно там е работата. Но не направих необходимото, защото не исках хората да си помислят, че се възползвам безогледно от властта си на ревизор. И особено тук, на Комар, където всички ме следят под лупа — мен, сина на Касапина — и чакат какво ще направя. Освен това през цялата си предишна кариера се борих с официалните власти. А сега аз съм официалната власт. Естествено, че бях малко объркан.

Рива бе притиснала ръка към устата си — по вътрешната страна на китката й нямаше обрив, нито червена резка. Чудесно. Майлс се върна при масата и взе хипоспрея.

— Лорд Воркосиган, категорично отказвам да се подложа на това! — студено каза Рива, докато той се приближаваше към нея.

— Доктор Рива, не съм ви питал за мнението ви. — Лявата му ръка пазеше дясната като при бой с ножове. Хипоспреят се стрелна към шията й тъкмо когато тя се обръщаше и се надигаше от стола си. — Би било твърде жестока дилема. — Тя се отпусна в стола и го изгледа злобно. Гневно, но не отчаяно — самата тя бе разколебана, което му бе спестило неудобството да я гони из стаята. Въпреки възрастта и чувството й за лично достойнство, вероятно можеше да го надбяга, ако реши.

— Майлс — заплашително изрече професорът, — това може и да е твое право като ревизор, но дано имаш с какво да оправдаеш действията си.

— Не бих го нарекъл „право“. По-скоро задължение. — Взираше се в очите на Рива. Зениците й се свиха и тя се отпусна безжизнено в стола си. Не си направи труда да й задава стандартните подгряващи въпроси, докато чака наркотикът да подейства, само наблюдаваше устните й. Напрежението в тях бавно омекна, превръщайки се в стереотипната усмивка ала фаст-пента. Очите й останаха по-фокусирани, отколкото бе обичайно за подложените на разпит — Майлс можеше да се обзаложи, че е напълно по силите й да превърне разпита в едно дълго и заобиколно преживяване. Ако реши. Той пък щеше да направи всичко по силите си да открие най-прекия път. Най-прекият път през враждебен район е покрай трите му страни.

— Петизмерният проблем, заради който ви повика професор Вортис, беше наистина много интересен, нали? — отбеляза Майлс, обръщайки се към нея. — Да участвате в разрешаването му е нещо като привилегия.

— О, да — с готовност се съгласи тя. Усмихна се, свъси чело, ръцете й потрепнаха, после усмивката се настани по-уверено на лицето й.

— Може да доведе до награди и служебно повишение, след като всичко свърши.

— О, повече дори — увери го тя. — На принципно нова физика попадаш веднъж в живота и обикновено си или прекалено млад, или твърде стар.