Лоис Бюджолд - Комар

— Докато стана на трийсет, неведнъж прескачах гроба. Никога не съм се стремил към ревизорския пост. Това назначение беше каприз на Грегор. Аз исках да бъда адмирал. — Замълча, после си пое дълбоко въздух и бавно го издиша. — За да стигна дотук, направих много сериозни грешки в живота си, но… сега не бих променил нищо. От страх, че може да се окажа по-малък.

Тя кривна глава и огледа преценяващо ниското му тяло. Беше го разбрала правилно.

— Тази дефиниция на удовлетворението не е по-лоша от другите, които съм чувала.

Той сви рамене.

— Или е знак за липса на смелост. — По дяволите, бе дошъл тук, за да разрови нейния мозък. — Та какво мислите за устройството?

Тя изкриви лице в гримаса и бавно потри ръце.

— Освен ако не приемем, че е било създадено, за да причинява главоболие на физиците, мисля че… е време за обедна почивка.

Майлс се ухили.

— Виж, обяд можем да осигурим.

Обядът, както и бяха очаквали, наистина се оказа стандартен военен порцион, макар и от най-високото качество. Насядаха около една от масите в дългата стая, разбутаха машинните части, за да направят място, и разкъсаха опаковките на самозатоплящите се подноси. Комарците изгледаха колебливо храната. Майлс обясни, че е можело да бъде и много по-зле, при което Рива тихичко се изкиска. Разговорът се насочи към неангажиращи теми като съпрузи, съпруги, деца, постове и пиперливи анекдоти за некадърността на бивши колеги. Д’Емори разказа няколко наистина смешни истории от аналите на ИмпСи. Майлс беше изкушен да го надмине със случки из житието на братовчед си Иван, но благородно се въздържа, макар да разказа как самият той бе потопил себе си и личното си превозно средство под няколко метра арктическа кал. Това доведе до темата за напредъка на комарското тероформиране и постепенно върна разговора към непосредствената им задача. Майлс забеляза, че Рива все повече се умълчава.

Продължи да мълчи и след като се върнаха към комтаблата си след обяда. Не поднови разходката си по коридора. Майлс я наблюдаваше тайно, а после и не толкова тайно. Рива извика наново няколко симулации, но без да прави по-нататъшни промени. Майлс знаеше дяволски добре, че човек не може да насилва вдъхновението си. Този вид търсене на отговори приличаше много повече на риболов, отколкото на лов — чакаш търпеливо, и до известна степен безпомощно, нещата да изплуват от дълбините на мозъка ти.

Спомни си за последния си риболов.

Замисли се за възрастта на Рива. Била е тийнейджърка по време на бараярското завладяване на Комар. На двайсетина по време на въстанието. Беше оцеляла, издържала, сътрудничила. Годините й под имперско управление са били добри, както в професионално, така и в семейно отношение — беше се женила само веднъж. С Вортис си бяха обменили информация за децата и тя бе споменала за предстоящата сватба на най-голямата си дъщеря. Определено не беше комарска терористка.

„Ако можеше да се върнеш във времето и да промениш нещата…“

Единственият момент във времето, когато можеш да промениш нещата, е хлъзгавото сега, което се изплъзва между пръстите ти със скоростта на мисълта. Чудеше се дали и тя мисли за това сега. Сега.

Сега корабът на професорката вероятно се готви за последния си скок. Сега фериботът на Екатерин вероятно се приближава към скоковата станция. Сега Суда и неговият екип от техници вероятно правят… какво? Къде? Сега той седи в една стая на Комар и наблюдава една умна жена, която е спряла да мисли.

Стана, приближи се до майор Д’Емори и го докосна по рамото.

— Майоре, може ли да поговорим за малко навън?

Изненадан, Д’Емори изключи комтаблото си — по молба на Вортис проверяваше нещо, свързано с достъпните енергийни трансформатори. Излязоха в коридора.

— Майоре, имате ли подръка комплект за разпит с фаст-пента?

Веждите на Д’Емори подскочиха.

— Мога да проверя, милорд.

— Направете го. Вземете един и ми го донесете, моля.

— Да, милорд.

Д’Емори тръгна да изпълни поръчението. Майлс се приближи да прозореца да убие времето. Д’Емори се върна чак след двайсет минути, но затова пък носеше познатата кутия. Майлс я взе.

— Благодаря. Сега искам да изведете доктор Юел на разходка. Дискретно. Ще ви съобщя кога може да се върнете.

— Милорд… ако става въпрос за разпит с фаст-пента, сигурен съм, че от ИмпСи биха искали да присъствам.

— Знам какво иска ИмпСи. Можете да бъдете сигурен, че ще им кажа каквото искат да знаят. След това. — Ха, сега му бе паднало да си го върне за всички жизненоважни брифинги, на които лейтенант Воркосиган не бе допускан… животът е хубаво нещо, понякога. Майлс се усмихна кисело. Д’Емори беше достатъчно интелигентен, за да не настоява повече.