Лоис Бюджолд - Комар

— Енергията, която се влива в този — мисля, че можем да го наречем „рог“ — в рога на неклиновия полеви генератор е импулсна, това е сигурно — каза Вортис на комарците. — Насочена, бърза и регулируема — дори ми се иска да използвам термина „подлежаща на фина настройка“.

— Това е изключително странно — каза доктор Рива. — Тръбите на скоковите кораби използват постоянен енергиен поток — всъщност една от основните задачи при конструирането им е да се избегнат нежелани флуктуации в енергийното захранване. Хайде да изпробваме няколко симулации на различните хипотези…

Майлс се събуди и се наведе по-близо, когато различните теории започнаха да приемат реална форма във вид на триизмерни векторни карти над видеоплочата. Професор Вортис въведе някои ограничителни параметри, подсказани от естеството на енергийното захранване. Специалистите наистина създадоха няколко хубави картинки, но като се изключеха чисто естетическите съображения, свързани с оцветяването им, Майлс не виждаше друг критерий, по който да ги оцени.

— Какво ще стане, ако някой застане пред насочените петизмерни пулсации на това нещо? — най-накрая попита той. — На различно разстояние, да кажем. Или прекара пред тях товарен кораб, пълен с руда?

— Нищо особено — каза Рива, вперила съсредоточен поглед в завихрените и прави линии. — Не мисля, че ще е добре за човек, на клетъчно ниво, да застане толкова близо до който и да било генератор с подобна мощност, но, в края на краищата, това са петизмерни полеви пулсации. Евентуалните триизмерни ефекти биха се дължали на някакво изместване на фокуса по края на полето и несъмнено биха приели енергийната форма на гравитационни вълни. Изкуствената гравитация е резултат от взаимодействието на петизмерни и триизмерни сили, както е при вашата гравитационна имплодираща пика.

Д’Емори се размърда неспокойно, но да очакваш един специалист по петизмерна физика да не разбира принципите на действие на имплодиращата пика бе упражнение също толкова безсмислено, колкото да се опитваш да запазиш времето в тайна от фермер. Единственото, на което можеха да се надяват военните, бе да удържат за известно време в тайна инженерните подробности.

— Възможно ли е, и аз не знам… това да е само половината от оръжието?

Рива вдигна рамене, но изглеждаше по-скоро заинтригувана, отколкото изпълнена с пренебрежение, така че Майлс се надяваше въпросът му да не е бил от най-глупавите.

— Разполагате ли с данни, че въобще е било замислено като оръжие? — попита тя.

— Разполагаме с няколко много мъртви хора, които ни навеждат на тази мисъл — посочи Майлс.

— Това, уви, не изисква непременно оръжие. — Професор Вортис въздъхна. — Небрежността, глупостта, бързането и незнанието са също толкова мощни разрушителни сили като престъпното намерение. Макар че лично аз изпитвам особено отвращение към намерението. Изглежда толкова ненужно излишно, при всичките други оръжия. Направо е… анти-инженерско.

Доктор Рива се усмихна.

— Така — каза Вортис. — Онова, което аз искам да попитам, е какво ще стане, ако насочиш това устройство към възлен проход, или евентуално го активираш по време на скок през възлен проход? В този случай трябва да се имат предвид и ефектите, произтичащи от неклиновото поле, в което пътува.

— Хм… — каза Рива. Двамата с русолявия младеж приближиха глави и отново превключиха на неразбираем математически жаргон, като от време на време млъкваха, колкото да внесат някои промени в компютърната симулация. Първият цветен модел отхвърлиха единодушно, промърморвайки: „Не е това…“. Изредиха се още няколко. Най-накрая Рива се облегна назад и прокара ръце през късите си къдрици. — Някаква възможност да си занесем това вкъщи и да го оставим да отлежи в главите ни за през нощта?

— Ааа… — въздъхна лорд ревизор Вортис. — Боя се, че не се изразих съвсем ясно, когато снощи говорихме по комтаблото. Това тук е нещо като неотложен проблем. Имаме причини да смятаме, че времето може да се окаже от решаващо значение. Ще стоим тук, докато не разберем за какво става въпрос. Никаква информация няма да напуска сградата.

— Какво, и няма да вечеряме в Куполния връх на Серифоза? — възкликна Юел с явно разочарование.

— Тази вечер не — извини се Вортис. — Освен ако на някой не му дойде божествено вдъхновение. Настаняването и храната са за сметка на императора.

— Пак нещо в стила на бюджетните общежития на ИмпСи ли? — попита Рива. — Спални чували и готова храна?