Лоис Бюджолд - Комар

И как въобще го бяха прекарали, пък и самите себе си, през ситото на ИмпСи? От ИмпСи със сигурност проверяваха всяка совалка, напускаща повърхността на планетата — сега, осъзна Екатерин. Това нещо може да беше транспортирано преди седмици, преди търсенето да е започнало. А и хората от ИмпСи навярно концентрираха вниманието си върху скоковите кораби и техните пътници, а не върху товарните влекачи, които се движеха само в местното космическо пространство. Конспираторите на Суда бяха разполагали с години, за да усъвършенстват фалшивите си самоличности. Държаха се така, сякаш притежаваха това място — а може би наистина го притежаваха.

— Ние не сме убийци — обади се накрая Фоскол. — Не сме като бараярците.

— Аз не съм убивала никого през живота си. Като за неубийци, броят на труповете, които оставяте след себе си, е наистина внушителен — отговори на удара Екатерин. — Не знам какво е станало с Радовас и Трогир, но какво ще кажете за шестимата нещастници от обслужващата станция на слънчевото огледало и за пилота на онзи товарен кораб… и за Тиен? Това прави най-малко осем, а може би и десет. — „А може би дванайсет, ако не внимавам какво говоря.“

— Бях студентка в университета в Равноденствие по време на Бунта — изръмжа Фоскол, явно силно разтърсена от новината за смъртта на Тиен. — Видях как убиват мои приятели и състуденти по улиците, докато траеха безредиците. Помня как изтеглиха въздуха от купола на Зеления парк. Да не сте посмели — една бараярка! — да си седите тук и да ми говорите за убийства.

— Била съм на пет години по време на Комарския бунт — уморено каза Екатерин. — Какво е трябвало да направя според вас, а?

— Щом ще се връщаме в историята — вметна суховато професорката, — именно вие, комарците, пуснахте сетаганданците на Бараяр. Пет милиона от моите сънародници загинаха преди да е умрял първият комарец. Ако ще плачем за мъртъвците си, точно това преброяване вие никога не бихте могли да спечелите.

— Това е било много отдавна — с известно отчаяние заяви Фоскол.

— Аха. Разбирам. Значи разликата между един престъпник и един герой е редът, по който са били извършени гнусните им престъпления — каза професорката с фалшива сладникава сърдечност. — И справедливостта се раздава със задна дата. В такъв случай по-добре да побързате. Нали не искате героизмът ви да се вмирише?

Фоскол изправи рамене.

— Нямаме намерение да убиваме никого. Всички ние видяхме със собствените си очи безсмислието на този вид героизъм преди двайсет и пет години.

— В такъв случай нещата май не вървят точно според плана, нали? — промърмори Екатерин и потри лицето си. Вече не беше толкова изтръпнало. Де да можеше да каже същото и за ума си. — Забелязах, че не отричате да сте крадци.

— Просто си връщаме част от своето — озъби й се Фоскол.

— Парите, наливани в тераформирането на Комар, не носят никаква директна полза на Бараяр. Вие крадете от собствените си внуци.

— Онова, което сме взели, сме го взели за да направим инвестиция за Комар, която ще се изплати хилядократно на бъдещите ни поколения — отвърна Фоскол.

Бяха ли я ужилили думите на Екатерин? Може би. Суда изглеждаше така, сякаш мисли на бързи обороти, и непрекъснато местеше поглед от едната бараярка на другата, „Карай ги да спорят — помисли си Екатерин. — Хората не могат едновременно да спорят и да мислят“ — или поне много от хората, които познаваше, имаха този проблем. Ако успееше да ги накара да говорят, докато тялото й се възстанови още малко от зашеметяването, можеше да… какво? Погледът й попадна върху алармената система при пожар и спешни случаи в основата на входната рампа, на около десетина крачки от нея. Тревога, фалшива тревога, която да привлече вниманието на вбесените власти към „Южен транспорт“… Можеше ли Арози да я зашемети повторно преди да е направила десетте крачки? Облегна се отново върху краката на вуйна си, придавайки си възможно най-изтощен вид, и обви ръка около глезена на професорката, все едно търси утеха. Странното устройство се издигаше мълчаливо и заплашително в средата на помещението.

— И какво смятате да правите? — саркастично попита Екатерин. — Да затворите възления проход и да ни откъснете от останалите светове? Или смятате да… — Гласът й замря, когато шокираната тишина, предизвикана от последните й думи, стигна до съзнанието й. Впери невярващ поглед във всеки от тримата комарци, които на свой ред я гледаха ужасено. Когато продължи, гласът й бе изгубил силата си: — Не може да направите това. Можете ли?