Лоис Бюджолд - Комар

Колко ли беше видял Воркосиган?

Ленивите й мисли направиха кръг и се върнаха към личната й трагедия. Чувстваше се като жертва на наводнение, която рови из съсипаните си вещи след като водите са се оттеглили. Беше ли старият ворски идеал за брака и семейството принципно разрушителен за женската душа, или източникът на нейното собствено смаляване бе единствено Тиен? Не знаеше как да открие отговора на този въпрос без помощта на множество експерименти, а бракът определено не беше експеримент, който държеше да повтори. И все пак професорката бе живото доказателство, че е възможно и друго. Професионалните й постижения бяха за завиждане — беше историк, преподавател, владееше четири езика — имаше три пораснали деца и скоро щеше да празнува златната си сватба. Беше ли правила тайни компромиси? Беше постигнала много в професията си, но не би ли могла да се изкачи на самия връх? Имаше три деца, но не би ли могла да има шест?

„Ще участвате в състезание, мадам Ворсоасон. Как бихте желали да тичате — с отрязан ляв крак, или с отрязан десен крак?“

„Искам да тичам и с двата си крака.“

Вуйна Вортис беше тичала и с двата си крака и животът й бе протекъл сравнително спокойно — Екатерин беше живяла в дома й и не смяташе, че прекалено я идеализира — но пък тя бе омъжена за вуйчо Вортис. Кариерата на човек може и да зависеше единствено от собствените му усилия, но бракът беше лотария, в която теглиш билетчето си в ранна младост — възрастта на най-голям идиотизъм и липса на ориентация. А може би така беше по-добре. Ако хората бяха по-разумни, когато правеха този си избор, човешката раса като нищо можеше да изчезне от лицето на вселената. Еволюцията поощряваше максималното производство на деца, а не личното щастие.

„А как така ти се оказа без нито едно от двете?“

Екатерин изсумтя подигравателно, после се надигна, защото вратите се отвориха.

Повечето пътници бяха излезли, когато най-после видя нисичката жена с нестабилна походка, подкрепяна от един служител, който я преведе през вратите и й подаде водача на палето на въздушна възглавница, върху което беше натрупан багажът й. Екатерин се усмихна и тръгна напред. Вуйна й изглеждаше напълно изтощена, дългата й сива коса се измъкваше от кока на върха на главата и се вееше около лицето й, което бе изгубило нормалния си розов цвят в полза на болнав зеленикаво-сивкав оттенък. Синьото болеро и дългата й пола бяха измачкани, бродираните пътни ботушки се клатеха опасно върху купчината багаж, а краката й бяха обути в домашни пантофи.

Вуйна Вортис се отпусна в прегръдката на Екатерин.

— О! Толкова се радвам да те видя.

Екатерин се отдръпна лекичко, без да я изпуска, и я погледна в лицето.

— Много тежко ли беше пътуването?

— Пет скока — кухо изрече вуйна Вортис. — А корабът беше толкова бърз, че почти не ми оставаше време да дойда на себе си помежду им. Радвай се, че си от късметлиите.

— И на мен ми прилошава малко — утеши я Екатерин, разчитайки на теорията, че нещастието обича да си има компания. — Минава ми след около половин час. Виж, Ники е късметлия — на него, изглежда, въобще не му действа. — Тиен беше прикривал симптомите си зад маска на раздразнителност. Страхувал се бе да покаже нещо, което бе смятал за слабост. Трябваше ли тя да… „Вече няма значение. Забрави го.“ — Наех една хубава хотелска стая, където да си полегнеш. Може да си поръчаме и чай.

— О, прекрасно, мила.

— Така значи, багажът ти се вози, а ти ходиш. — Екатерин пренареди двете чанти върху палето и вдигна малката седалка. — Седни, а аз ще те тегля.

— Стига и от това возене да не ми прилошее. На всичкото отгоре от скоковете краката ми се подуват.

Екатерин й помогна да се настани, увери се, че се чувства добре, и бавно потегли.

— Извинявай, задето вуйчо те накара да дойдеш от толкова далеч заради мен. Едва ли ще остана тук повече от няколко седмици.

— И без това смятах да дойда, ако разследването му се проточи. Изглежда, не върви толкова бързо, колкото очакваше.

— Да. Като стигнем в хотела, ще ти разкажа всичките ужасни подробности. — Пълната с хора зала не беше най-подходящото място за подобни разисквания.

— Както кажеш, мила. Изглеждаш добре, макар да си заприличала на комарка.

Екатерин сведе поглед към кафявата си риза и бежовите панталони.

— Открих, че комарските дрехи са доста удобни, не на последно място защото ми помагат да се слея с тълпата.

— Някой ден ще се радвам да видя как избираш дрехите си с цел да се открояваш.